Ако полетим над Врачанския Балкан, сърцето ни ще се разтопи от безкрайните планински ливади, напролет постлани с пъстра пелена от билки, от страховитите зъбери и бездънните пропасти, оформени от могъщата ръка на природата. Едно от най-главозамайващите чудеса в тази част на Стара планина са скалните отвеси Кобилини стени, разположени до връх Бегличка могила.
Именно сред тази красива природа ни разхожда синоптикът на NOVA Николай Василковски в рубриката „Дотам и обратно“.
Пътеките към този планински рай тръгват от живописния Искърски пролом. Там, където слепият герой на Вазов Дядо Йоцо се е взирал в очакване да види влака по дефилето. На висока скала над река Искър, по пътя към село Очиндол, ще видим 5-метровия монумент на Дядо Йоцо. Изсечена от бял врачански камък, фигурата на слепия старец грее сред тучната старопланинска зеленина и цветната градина в изградения комплекс.
Оставяме настрана литературната стойност на това място в творчеството на Иван Вазов. От парка на хълма човек може наистина с часове да се взира в зеления безкрай на Искърското дефиле и да наблюдава трополящите влакове в далечината.
Сгушено в пазвите на Балкана, 4 километра по-нагоре, е село Очиндол. В местността „Пресветица“, високо над накацалите покрай дерето къщи, някога се е издигала древна църква. Запазените останки са на храм от годините на ранното християнство през 5-6 век.
Местността „Пресветица” и останките от древния храм са важен ориентир. Оттук започва пътят към Кобилини стени и хижа Пършевица.
Надморската височина в края на селото е 630 метра. Пред нас са 4 километра нагоре до най-високия връх на Врачанския Балкан – Бегличка могила – с височина 1481 метра. Продължително изкачване, за което всеки турист трябва да е подготвен.
До местността Падеж и оброчния кръст, където селото отбелязва Спасовден, пътят е широк, коларски и достъпен с високопроходим автомобил. По-нагоре пътеката става тясна, но утъпкана и маркирана. Минава покрай малък заслон в горския пояс на планината и излиза сред величествените скални венци на Кобилини стени.
Това е едно от онези места, където човек се усеща като прашинка насред природен феномен с умопомрачителни мащаби. Милиони години земните сили са огъвали утаечните пластове на древното море, за да изваят неповторимия облик на района.
Има много легенди за Кобилини стени. Истината за произхода на името обаче е съвсем друга. Навремето в гъстата мъгла тук горе обикаляли стада коне. Дезориентирани при почти никаква видимост, те просто падали в пропастта.
До това съкровище в сърцето на Врачанския Балкан водят пътеки от селата Очиндол, Оплетня и Миланово. Изкачването по склоновете на Искърския пролом отнема 3-4 часа. Кратък 40-минутен пешеходен маршрут има от хижа Пършевица, достъпна с автомобил през Враца.
А веднъж пристъпил в прегръдките на този неземно красив природен феномен, човек има нужда от поне 2-3 часа разходка по ръба на скалните отвеси с прелестна гледка към безкрая.
Още разходки дотам и обратно:
Чудесата на нашата природа: Ледените водопади
