Светът преживя най-горещия месец април в историята на измерванията, с което се запълва поредица от 11 поредни месеца с подобрени температурни рекорди, съобщи службата за наблюдение на климатичните промени на Европейския съюз, цитирана от световните осведомителни агенции.
Всеки от месеци от юни 2023 г. досега е регистриран като най-горещият в историята на измерванията в сравнение със съответните месеци в предишни години, съобщи в месечния си бюлетин Службата за климатичните промени „Коперник“.
Средната температура на планетата, включително и през изминалия месец април, е най-висока за 12-месечен период – с 1,61 градуса по Целзий над средните стойности за прединудстриалната ера 1850 г. – 1900 г.
Някои от екстремните стойности, включително и месеците с подобряване на рекордите за температура на водата на морската повърхност, карат учените да изследват дали човешката дейност е причина за достигането на повратна точка в климатичната система.
Основна причина за измененията в климата са емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива. През последните месеци природният феномен Ел Ниньо, който затопля повърхността на моретата в източната част на Тихия океан, също допринесе за повишаване на температурите.
Учените вече потвърдиха, че климатичните промени са причина за някои екстремни явления във времето през април, включително за горещата вълна в Сахел, довела до хиляди смъртни случаи.
В „Коперник“ не отчитат ясни тенденции за април по отношение на валежите. Месецът е бил по-влажен от обичайното в големи части на Европа, но по-сух в южните региони на континента.
Същите контрасти се наблюдават и извън Европа – в големи райони на Северна Америка, Централна и Източна Азия, в Персийския залив и южната част на Бразилия проливни валежи причиниха наводнения. Но в северните райони на Мексико, около Каспийско море и в големи части на Австралия доминира суша.
Данните сочат, че светът е опасно близо до нарушение на приетия с Парижкото споразумение ангажимент глобалното затопляне да се удържи до 1,5 градуса по Целзий в сравнение с прединдустриалната епоха, съобщи Хейли Фаулър, климатолог от университета на Нюкасъл, Великобритания.
„В какъв момент ще обявим, че сме загубили битката да удържим ръста на температурите под нивото от 1,5 градуса по Целзий? Личното ми мнение е, че вече сме я загубили и наистина трябва да се замислим сериозно за задържането на ръста под два градуса по Целзий и да намалим вредните емисии колкото се може по-бързо“, каза Фаулър.
На климатичната среща на ООН през 2015 г. страните се споразумяха за целта от 1,5 градуса по Целзий. На това ниво според учените ще бъдат избегнати най-катастрофалните последици от затоплянето като фатални горещини, наводнения и необратима загуба на екосистеми.
Технически целта от 1,5 градуса все още не е пропусната, защото тя се отнася до глобални температури в течение на десетилетия. Но според някои учени вече не е реалистично да очакваме да я постигнем, затова те призовават страните по света да съкращават по-бързо емисиите на въглероден двуокис в атмосферата.
Прочетете също и:
Климатолог: Температурите се покачват с темп, невиждан от 200 години насам
Март е десетият пореден месец с рекордни температури
Източник: БТА
