В сърцето на Лудогорието, сред безкрайната полска шир, има едно кътче, което удивително напомня за Балкана. Масивните къщи, дворовете, хората в село Побит камък все едно са хванати и преместени тук от Габровския край.

Феноменът „Побит камък” се ражда в началото на 19 век, когато търговецът Маньо Коев от габровското село Боженци тръгва към полето да търси нови земи и поминък. В Лудогорието намира живописен район с извор, приличащ на родното място. С годините потомците на преселниците превръщат малкото селце в оазис на планинския бит и традиции, запазен в местния етнографски комплекс. 

Балканджии в Лудогорието Снимка: NOVA

До средата на 19 век, в селото вече има училище. Зърното на четмото и писмото е посято от габровеца Иван Азманов. По-късно в Побит камък е построено по-голямо училище. През годините е организиран и народен университет с лектори от Разград. Център на просветата в Побит камък от дълго време насам е читалището. От 1894 година културната институция пази онова, което времето се опитва да заличи.

Побитият камък в село Побит камък Снимка: NOVA

Вероятно ще попитате: „Къде е побитият камък в село Побит камък?” Скалата, дала името на селото заема специално място в самия център, елегантно покрита с бръшлян.