Белите нощи са природeн феномен, характерен за умерените и северните географски ширини до началото на лятното слънцестоене и след него. На географски ширини, по-големи и близки до 60° Слънцето не залязва напълно или остава малко под хоризонта – тогава нощите остават достатъчно светли.

Появата на бели нощи се дължи на наклона на земната ос. Земята обикаля около Слънцето по равнина, наречена еклиптика. Земният екватор е наклонен спрямо еклиптиката на 23° 27’, в резултат на което северният и южният полюс са обърнати към Слънцето за 6 месеца. Около лятното слънцестоене – 21 юни, Северното полукълбо достига максимален наклон към Слънцето и то осветява цялата полярна област до географска ширина +66° 34’. Гледано от полярния регион, Слънцето не залязва, а само докосва хоризонта в полунощ.