Планината, която виждаме от почти всяка точка на България. Облечен в колорита на топлите сезони, Балканът обикновено е арена на страховити облаци. След поредната буря снежно белият еделвайс наднича по свежите северни склонове, докато дивите кози се надбягват по обширните алпийски поляни. Зимният чар на Стара планина е ненадминат – склоновете потъват в дебел сняг, а бурните ледени ветрове заглаждат ослепително белите снежни шапки на живописните върхове.

В Балкана настъпва зимата

Селцата по Искърското дефиле са притихнали в студа, водопадът Бовска Скакля клокочи под обичайната си ледена премяна. Високо над Троян роторите дълбаят преспите на Беклемето, а по ски пистите вече летят най-нетърпеливите почитатели на зимните спортове.

Наблюдаваме най-високите старопланински върхове от живописния Исполин. От каменистата площадка на 1524 метра надморска височина имаме отличен поглед към белеещите просеки, в които се вият ски пистите на Узана, към Габрово и към селата и махалите, накацали около града. Обръщаме очи на изток и пред нас като на длан са монументите на Шипка и Бузлуджа. Под тях се простира Долината на розите и Казанлък в далечината. На Югозапад са внушителните бели шапки на масива Триглав.

Мартенското слънце вече гали ребрата на планината, леденият воал се оттича в кристалните води на Христовския водопад над Елена.

Христовският водопад през пролетта Снимка: VASILKOVSKI.COM

Балканът е в плен на пролетта

Там, където най-източните краища на дългата старопланинска верига срещат все още студените води на Черно море, ливадите около нос Емине се покриват с шарена цветна пелена. В по-хладната Западна Стара планина зеленината бавно обгръща скалите около Разбоишкия манастир, а пролетните дъждове са напълнили малко познатия, но изключително красив водопад Котлите.

Дълбоко в южния склон на Стара планина непресъхващата целогодишно Мъглижка река се прокрадва през усойна клисура. Остри скални зъбери бдят като стражи над закътана долина, приютила историческия манастир „Свети Николай”. По поречието на Селченска река над Мъглиж е скрит един от най-атрактивните старопланински водопади. Водите на 15-метровия Голям Мъглижки скок шумно се разбиват сред високи и обрасли в растителност скали.

България посреща горещия сезон. Слънцето яростно изпепелява равнините, докато в планината по-високите температури превръщат тучните ливади около Беклемето в цветен рай от ароматни билки.

Балканът приветства лятото

Топлият сезон е и най-живописният в алпийската част на планината. Облаците около връх Ком бързат да сглобят поредната свирепа гръмотевична буря. Скалните отвеси на Кобилини стени привличат все повече туристи, пъплещи като мравки по главозамайващия масив. По сенчестите зелени склонове на резерват “Козя стена” плахо надничат деликатните цветчета на еделвайса. А някъде там, високо над всичко, величествено се извисява връх Ботев, първенецът на Балкана.

Времето сякаш е спряло – вятърът мълчи в един от редките такива моменти на височина 2376 метра. Тишина и безвремие са обгърнали върха и северните му склонове надолу към бездната на Джендема. Тозно тук тече измереният наскоро най-висок водопад в страната – Дяволското пръскало. Около него пъргавите диви кози надничат любопитно край всеки поток и показват, че именно те са истинските владетели на тази неземна красота.

В жегата старопланинското било прегаря. Над Клисурския манастир “Св. св. Кирил и Методий” легендарните Тодорини кукли са облекли септемврийската си жълтеникава премяна. Златен прах посипва Еленския Балкан и уютната котловина, в която белеят възрожденските къщи на историческото градче Елена и шарените брегове на близкия язовир Йовковци.

В Балкана е есен

Едва ли има по-зареждаща атмосфера от многоцветната пелена, обгърнала снагата на Стара планина. Нагънатите ридове са притихнали в очакване на студа, водопадите бучат зрелищно преди дебел лед да скове и потуши техния рев. Така ни посреща масивът Триглав, приютил прелестите около Русалийския проход.

Планинската тишина буквално се прорязва от бесния скок на Кадемлийското пръскало. Висок 70 метра, водопадът е истинска перла в подножието на връх Голям Кадемлия. Водата скача от внушителен скален венец и се разбива с гръм и трясък.

Безкрайният природен кръговрат продължава. А Стара планина остава привлекателна, независимо от сезона.