Южните брегове на язовир “Студен кладенец” са почти девствени. Далече от цивилизацията, около връх Свети Илия в планината Бойник, хората се броят на пръсти. Затова пък дивият свят има свободата да се развива по чистите закони на природата.

И така, колелото на живота в Източните Родопи отново се върти. Така, както е било преди столетия. Огромна популация от над 1000 лопатари, 150 благородни елени, още толкова диви коне “Коник” и 19 зубъра. В гнезда по непристъпните скали живеят над 140 двойки белоглави и 17 черни лешояди. Дивата природа бавно се завръща, за да оформи новия стар облик на планината.

"Най-важно е природата да се самовъзстановява. Естествените процеси да се диктуват от самата природа. Това е нещото, за което ние работим. Източните Родопи са едно от местата в Европа с най-богато биоразнообразие и това не е случайно" - обяснява пред Nova Андреана Трифонова от фондация "По-диви Родопи".

Дивата фауна на източните Родопи - див кон Коник Дивата фауна на източните Родопи - див кон Коник Снимка: Rewilding Rhodopes

На границата на умерения и средиземноморския климат, в района се е оформила уникална животворна мозайка от прохладни гори и обширни поляни. А едрите тревопасни животни като конете и зубрите поддържат крехкия баланс. "Мозаечният хабитат може да бъде опазен само с помощта на едрите тревопасни – целият комплекс от благородни елени, лопатари, коне, зубри" - допълва Христо Христо от екипа на "По-диви Родопи".

Дивата фауна на източните Родопи - източноевропейски бизон Дивата фауна на източните Родопи - източноевропейски бизон Снимка: Rewilding Rhodopes

 

Днес Източните Родопи са сред малкото места в Европа, където безценната за дивия свят хранителна верига е изцяло затворена. Конете и зубрите създават условия за живот на по-дребни твари. Тревопасните пък са храна на хищници и лешояди.

Колкото и деликатна да е, намесата на природозащитниците в запазването на естествения кръговрат ще продължи. Малката група зубри например, трябва да се наблюдава постоянно. Работата на специалистите на “По-диви Родопи” върви в унисон с усилията на други природозащитни организации, ловни стопанства. Магията на дивия свят все повече се оценява от местното население, от държавните и общинските администрации. Лека-полека туристите също започват да свикват, че природното богатство трябва да се съхранява. Животните имат нужда от спокойствие, особено в моментите, когато се размножават. Всеки необичаен шум може да разбие крехкия баланс, граден години наред.