Планинският масив Мурсалица е едно от най-снежните места в България. През зимата първенецът, родопският връх Перелик, винаги е с бяла шапка, а обширните пасища около него потъват в дълбок сняг.

Планински рид Мурсалица в Родопите Снимка: NOVA

Не всеки сняг обаче е подходящ за построяването на заслон. Сенчестите и усойни северни склонове задържат повече сняг, но седмица след валежите, той е зърнест и не позволява да се оформи в каквато и да е правилна форма.

Намираме южен склон, хващаме лопатата и започваме да правим снежни тухли. За калъп ползваме евтин пластмасов леген. Технологията е елементарна – пълним го със сняг и тъпчем здраво. Избираме равно място на малката родопска поляна. И една по една снежните тухли заемат позиция в стените на заслона.

Класическото иглу се строи само със снежни тухли, които се подреждат под лек ъгъл навътре. За сам човек това е трудна задача. Затова ще направим заслон с хоризонтален покрив. Наоколо има клони, които мога да ползваме са основа. Трябва да са жилави и по възможност прави.

Снежен заслон в подножието на връх Перелик Снимка: NOVA

За покрива с лопатата изкопаваме още сняг на плочи. Заслончето може да приеме първия си турист. С височина малко над 1 метър и с площ около 2-3 квадратни метра местенцето е тесничко, но достатъчно да подслони човек. Подобен тип укритие не е подходящо за нощувка, тъй като няма да ни спаси от студа в планината. Можем обаче да се защитим от силен вятър или виелица.

Отстрани изглежда лесно да построиш нещо такова. Работата обаче отнема време и усилия. Пред нас са 4 реда по 20 тухли – общо 80 на брой. Ако една от тях тежи около 5 килограма – това са 400 килограма сняг.

Високата част на Родопите е особено красива, когато зимата покрие върховете с дебела бяла премяна. Зимните пътеки в гората предлагат запомнящи се приказни гледки в суровата ледена прегръдка на планината.

Ето и точната локация на заслона.