За първи път този празник започва да се отбелязва официално у нас през 1962 г.  – тогава излиза постановление на Министерския съвет, с което денят е обявен за професионален празник на лозаря.

Почитаният от народа Трифон Зарезан е твърде различен от канонизирания свети Трифон, чийто празник е на 1 февруари. Светецът лозар не е мъченик, а човек с тежък характер, който според народните представи си позволил да бъде нелюбезен дори с Богородица. 

За това си поведение малко по-късно бил наказан – в гнева си сам си отрязал носа, заради което е наречен Зарезан.

Тази народна легенда намира място и в иконографията – някои  зографи, макар и рисувайки канонизирания от църквата светец, го изобразявят с деформиран нос и с лозарски косер в ръка.

Според българския обичай в празничния ден мъжете лозари излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата и отрязаните места с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". 

След това се избира цар на лозята – обикновено това е стопанинът, който е направил най-много вино предишната година. Предвождани от "царя", мъжете обикалят по къщите, благославят, ръсят с китка босилек и се веселят.

За празника всички сядат на специална трапеза – прясна пита, тутманик, печена или пълнена кокошка, пържени яйца и много вино.