Прахът от промишленото производство, от транспорта и енергетиката е основен атмосферен замърсител на въздуха.

Дефиницията за фини прахови частици се базира на конвенция от 1959 г., на която е приета гранична стойност за диаметъра на частиците – 5 µm. През 1987 г. Американската агенция за опазване на околната среда въвежда стандарт за фините прахови частици (англ.: particulate matter) – означен като PM-стандарт

Вредният здравен ефект зависи от размера и химичния състав на суспендираните прахови частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения, в това число мутагени, ДНК-модулатори, както и от това къде точно в дихателната система се отлагат. 

Праховите аерозоли се образуват при природни процеси (вулкани, бури, земетресения), разнообразни антропогенни дейности (добивна промишленост, строителство, горивни процеси, транспорт) или като вторичен продукт от различни химически процеси, протичащи в атмосферата. 

При вдишване на прах по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, където се елиминират по естествен път. Тези по-едри частици могат да предизвикат дразнене на очите, носа и гърлото. 

Фините прахови частици с размери между 10 и 2,5 микрона достигат белите дробове, а частиците с размери под 2,5 микрона в диаметър стигат до алвеолите, откъдето лесно попадат в кръвообращението и от там – в целия организъм. Потенциалният риск за населението, изложено на действието на прахови аерозоли, варира в продължение на целия човешки живот.

Снимка: pixabay

По проект на Световната банка в България е изработена програма за намаляване на на емисиите на фини прахови частици, която е фокусирана основно към битовото отопление и автомобилите.

Програмата е изработена във връзка с процедурата в съда на ЕС срещу България за неспазване на нормите за качество на въздуха. Влошено качество на въздуха е установено в 28 общини, включително София, където нормите за фини прахови частици (ФПЧ) се превишават по-често от допустимото.