Токуването е интересен и рядък за наблюдение момент от размножителния период при глухарите. През пролетните месеци мъжките птици заемат позиция по клоните на дърветата и издават характерния звук, приличащ на почукване и наречен “токуване”. Глухарите се срещат само в най-старите иглолистни гори и могат да бъдат използвани като индикатор, че гората е запазена в естествения си вид.

Мъжки глухар по време на токуване Снимка: инж. Цветомир Цолов

Токуването се случва призори. В моментите, когато мъжката птица токува, тя не чува нищо около себе си. Оттук идва и нейното име. За кратко тогава е най-уязвима на хищници. Специалистите условно разделят песента на глухаря на три части - чукане, плюкане и брусене - с обща продължителност около 6 секунди. При тихо време се чува на разстояние до около 300 метра.

Този миг очакват и фотоловците, които дебнат в продължение на часове, за да заснемат глухарите в апогея на размножителния им период. Да уловиш токуващ глухар е предизвикателство, което те изпълва с адреналин, споделя инж. Цветомир Цолов. Всяка година той обикаля ловните стопанства в страната, за да покаже най-интимния момент в живота на тези прелестни диви птици.

Тази година уникалните кадри на токуващи глухари са от горите на Държавно ловно стопанство “Борово” в Родопите. Дивите гори в подножието на връх Баташки снежник са едно от местата, където шансът да видиш глухар е най-голям.

“Ставаш рано, още преди изгрев слънце, чакаш в гората часове наред. Трябва да не издаваш никакъв звук, тъй като глухарите ще усетят присъствието ти. Когато чуеш крясъка на глухаря, ориентираш се къде точно е кацнал. В секундите, когато токува, правиш тиха крачка напред. И тогава имаш редкия шанс да го заснемеш” - разказва инж. Цолов.

Женски глухар Снимка: инж. Цветомир Цолов

Горите в Родопите  са с най-голям запас от глухари в страната, уточняват от Южноцентралното държавно предприятие - Смолян. Всички дейности, свързани със стопанисването на горите в близост до токовищата, се съобразяват с брачния период и биологичните изисквания на вида.

Глухарят (Tetrao urogallus) е категоризиран като застрашен вид птица, съгласно Червената книга на Република България. Отнасянето му към тази категория се определя от съществуващия много висок риск от изчезване поради малката численост на популациите, изолацията и бързото намаляване на тяхната численост и площ на разпространение.

Видео от моментите на токуване на глухарите в горите на ДЛС "Борово", заснето от инж. Цветомир Цолов, може да видим във фейсбук страницата на ЮЦДП-Смолян. Част от него има и в края на дългосрочната прогноза за времето по Nova.