Обикновено гръмотевичните бури възникват в места с горещ и влажен въздух, който, издигайки се в атмосферата, се охлажда и кондензира във вид на кълбести дъждовни облаци.
Основата на облаците е на 300 метра до 1 км над повърхността на Земята, но те могат да нараснат до височина 10 – 20 км, дори и повече.
Някои кълбесто-дъждовни облаци са в състояние да породят бури, които са 10 пъти по-мощни от бомбата, пусната над Хирошима.
Един дъждовен облак може да тежи 453 592 кг, а типичната дъждовна буря съдържа 7 млн. тона вода. Добре е, че тази вода не се излива наведнъж.
Гръмотевичните бури пораждат мълнии – една мълния може да съдържа средно между един и 10 милиона джаула енергия. За сравнение: 4 милиона джаула енергия са достатъчни за работата на домашен хладилник в продължение на една година.
Мълнията се движи с 430 000 км/ч и достига температура 30 000 градуса по Целзий – това е 4 пъти повече от температурата на повърхността на Слънцето. Тази температура кара въздуха около мълнията да се разширява много бързо, създавайки силен гръм.
Ако светкавица падне върху сграда, тя може да мине през водопроводната мрежа и да порази всеки, който е в контакт с водата.
Гръмотевични бури са различни по характер – най-мощна и разрушителна е бурята от суперклетка. Когато такива бури се зародят в тропиците, предизвикват урагани.
Има също сухи гръмотевични бури без валежи от дъжд или сняг, но заради мълниите те могат да са причина за опустошителни пожари. Човек може да бъде ударен от мълния дори на места, където не вали – според статистиката вероятността е около 10 – 12%.
Куриозно е, че всяка година върху 102-етажния небостъргач "Емпайър Стейт Билдинг" – един от символите на Ню Йорк, падат по 100 мълнии.
Прочетете и:
