Рекордните жеги от последните седмици, довели до засушаване и пожари, както и заплахата от воден режим в редица селища в страната, ни кара да си спомним как в миналото нашите предци са се опитвали да преодолеят подобни екстремни ситуации, опитвайки се да повлияят на природата чрез различни обредни практики. Това разказват от Националния етнографски музей към БАН.

Обичаят "Герман" е познат в миналото в района на Северна и в части от Южна България. Освен за гарантиране на плодородието пред пролетта, той се изпълнявал и в летните месеци за предпазване на реколтата от продължителна суша или от градушки и прекалена влага и киша.

Специално за предизвикване на дъжд момите - „пеперударки“, които участвали в обичая Пеперуда, оформяли човешка фигурка от кал, пръст или глина, или в случаите, когато измолвали да спре да вали, изработвали особена парцалена кукла. Фигурата с височина от 20 до 50 см представлявала човешко тяло с ясно изразен мъжки полов орган с внушителни размери. Тялото на Германа, се полагало да лежи като покойник върху дъска или керемида със скръстени на гърдите ръце, в които поставяли запалена свещ и украсявали отстрани с цветя.

Германа, познат и под други имена като Гошо, Гечо, Драганчо, Кабаиван, Калоян и др., бивал оплакван и изпращан с прощално шествие. То включвало обикаляне на селото, като участниците в ритуала понасяли на ръце „покойника“ и се спирали на всички кладенци, чешми и извори. Оплаквали го с думите: „ Умрял мамин Герман от суша до киша“. Случвало се обредната фигура да бъде опята и от свещеник, но при отказ от негова страна да опява „парче кал“ в тази роля влизала някоя от момите. Погребвали Герман близо до река, извор или чешма или го хвърляли във водата, след което „опечалените“ разстилали директно на земята трапеза за „Бог да прости на умрелия Герман“ близо до водоизточника. Ако небето се „разтворело“ и започнел обилен дъжд, Герман трябвало да бъде изровен от гроба. Този обичай, целял да възстанови хармонията с природата и да предпази реколтата и домовете от бедствие.