Бягство сред дивата природа на планината. София е сред градовете, където само в рамките на около час можем да попаднем в един друг свят. В него бетонът отстъпва пред зеления безкрай на гъстите гори, а реките от автомобили са заменени от бушуващите води на планинските потоци. С основание наричат Витоша “белия дроб на столицата”. Още с първите стъпки в дебрите на природния парк, край последните къщи на квартал Бояна, човек усеща пролетната свежест.
Отправяме се към популярния Боянски водопад. Хващаме по-краткия, но значително по-труден маршрут. Наклонът е изморителен, защото в продължение на 2 километра преодоляваме около 400 метра денивелация.
С широката си сянка високите букови дървета създават онова спокойствие и мир, който всеки търси, за да се освободи от тътена на големия град. В по-високата част на маршрута към пролетната идилия добавяме и песента на буйната Боянска река. Каскадите следват една след друга и правят разходката особено приятна.
Сред дърветата пред нас се разкрива удивителна гледка. Боянският водопад е висок 25 метра, първенец в планината. Огрените от Слънцето води бясно препускат по северния склон на Витоша на 1260 метра надморска височина. Поглеждайки този рай в планината, Вазов възкликва как водопадът “поразява въображението”. Боянският водопад тече целогодишно. Напролет обаче е най-очарователен и въздействащ. Пълноводието му дава невероятна сила.
Дъждовник във водите на Боянския водопад
Снимка:
VASILKOVSKI.COM
До водопада всъщност има много пътеки. От квартал Бояна са маркирани труден и по-лесен маршрут. Дойдохме по трудния, слизаме надолу по лесния път. Покрай него е скрито още едно от природните съкровища на Витоша – Боянското езеро. Ако летим над него, прилича на кристална капка по северния планински склон, в която се оглеждат облаците над София. Водоемът е дом на десетки защитени птици и земноводни.
Боянско езеро
Снимка:
VASILKOVSKI.COM
Витоша е опасана от туристически пътеки и в топлите месеци е като магнит за туристите. Търсачи на природни съкровища, бегълци от градската суета и любители на онзи душевен мир, който само планината може да предложи.