През лятото на 1931 г. в България пристигат вагони, натоварени с тонове стара хартия от Цариград за претопяване във фабриката в Костенец.

Балите с бумаги са разчистени и продадени за рециклиране след започналите в Турция реформи, с които Кемал Ататюрк цели да придаде съвременен облик на републиката, скъсвайки с османското минало. Хартията в чувалите обаче се оказва истинско съкровище от ценни документи.

Една уж обикновена търговска сделка се превръща в спасителна операция, която 90 г. по-късно още е обвита в мистерия. Вместо да бъдат унищожени, старите документи поставят началото на легендарния цариградски архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

„Два са основните източници, от които се формира тукашният османски архив. Единият е с документи, които са останали по българските земи, след като османската армия и османската администрация се изтеглят след Руско-турската война. А вторият масив са документите, които идват с прословутите вагони.“, разказва доц. д-р Християн Атанасов от отдел „Ориенталски сбирки“ към Националната библиотека.

Има различни версии за това кой и как е спасил документите – дали е щастлива случайност или нарочно организарана операция на българската държава в сърцето на турската република? Оскъдната официална информация и противоречивите сведения са превърнали всичко в градска легенда. Отвъд митовете остават няколко неоспорими факта.

Османистът Панчо Дорев – по онова време служител на българското посолство в Цариград, веднага докладва на властите в София за възможността, която се отваря.

Правителството изпраща екип от учени, които още на гарата да прегледат какво има в чувалите, пристигнали от Цариград. В групата е и проф. Петър Мутафчиев – бащата на известната писателка и ориенталистка акад. Вера Мутафчиева.

Според нейния разказ швейцарският собственик на концесията на фабриката за хартия в Костенец – Шнеебергер, купува от Турция няколко вагона стара хартия.

Балите бракувана хартия са част от архива на погиналата Османска империя, в чийто бюрократичен свят нищо не е оставало незаписано. Султански фермани, берати, тефтери с всевъзможни донесения и преписки по финансови, имотни, политически и военни въпроси от всички части на вековната империя.

По предложение на учените тогава властите в София откупуват пристигналите от Цариград бали от швейцарската фирма и вместо да отидат за претопяване, те са спасени.

Междувременно в Турция проумяват каква огромна грешка са допуснали, водени от вълната на революцията, и настояват по официален път архивите да им бъдат върнати. Властите в София са уклончиви.

Документите трябва да бъдат прегледани набързо и от тях да бъдат заделени няколко десетки чувала, които да бъдат върнати на Турция с обяснението, че само това е било спасено, а всичко останало за съжаление е унищожено.

В действителност България запазва близо 700 чувала, които днес са собственост на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Доц. д-р Християн Атанасов: „Третият по големина османски архив в света е в София. На практика ние имаме документи за целия арабски свят, общо взето цялата територия на бившата Османска империя. Османският фонд е едно от богатствата, които България притежава. Повод за гордост е, че имаме такъв архив и трябва да направим всичко възможно да го съхраним и да го направим достъпен за изследователите.“

Това обяснява и големия интерес на различни арабски страни към османските фондове на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Българската държава започва да полага целенасочени усилия за издирване, проучване и съхранение на стари османотурски документи почти веднага след Освобождението. С времето това се превръща в сериозна цел и стратегия на няколко български правителства. А историята за спасяването на цариградския архив е още едно доказателство за това.

Гледайте историята в канала "5 минути София" във Vbox7