Във всеки момент на Земята възникват около 1800 гръмотевични бури, от които се зараждат около 1000 торнада. Гръмотевичните бури са едни от най-страшните и мощни бури на планетата. Те са формират бързо, понякога за по-малко от час.
Обикновено това става в места с горещ и влажен въздух, който, издигайки се в атмосферата, се охлажда, кондензира и се образуват кълбестите дъждовни облаци. Тъкмо тези огромни облаци са отговорни за гръмотевичните бури. Основата им обикновено е на 300 метра до 1 км над повърхността на Земята, но те могат да нараснат до височина 10 – 20 км, дори и повече.
Заради тези огромни размери гръмотевичните бури могат да достигнат мощта на атомна бомба. Някои кълбесто-дъждовни облаци са в състояние да породят бури, които са 10 пъти по-мощни от бомбата, пусната над Хирошима.
Гръмотевичните бури тежат – звучи странно, особено когато гледамe реещите се облаци в небето, но всъщност не си даваме сметка какво виси над главите ни. Един дъждовен облак може да тежи 453 592 кг и да нарасне стремително, когато се задава буря, в зависимост от това колко дъжд носи. Типичната дъждовна буря съдържа 7 милиона тона вода и добре, че тази вода не се излива наведнъж.
Гръмотевичните бури пораждат мълнии, които всяко година убиват повече хора отколкото торнадото. Една мълния може да съдържа средно между един и 10 милиона джаула енергия. Ако погледнем в перспектива, 4 милиона джаула енергия са достатъчни за работата на домашен хладилник в продължение на една година.
Светкавицата се движи с 430 000 км в час и достига температура от 30 000 градуса по Целзий. Това е около 4 пъти повече от температурата на повърхността на Слънцето. Тази температура кара въздуха около мълнията да се разширява много бързо, създавайки силен гръм.
Има различни видове гръмотевични бури. Най-мощна и разрушителна е бурята от суперклетка – ако такива бури се зародят в тропиците, предизвикват урагани.
Има също сухи гръмотевични бури без валежи от дъжд или сняг, но заради мълниите те могат да са причина за опустошителни пожари.
Прочетете и:
