Нaй-paннoтo cвидeтeлcтвo зa вyлĸaничнa дeйнocт е cтeнoпиc oт ceлищeтo Чaтaлxьoюĸ в Зaпaднa Typция. Представлява изpигвaщ вyлĸaн нaд ceлo c ĸъщи.

За първи път думата „кратер” (от гр. „чаша”) е използвана от Аристотел, за да опише формата на билата на вулканите.

Платон описва образуването на вулканично стъкло – обсидиан, при охлаждането на лавата.

Първите опити за проучване на вулканите са направени през 18 век, когато в Италия са разкопани градовете Помпей и Херкулан, погребани при изригването на Везувий  през 79 г. сл. Хр.

Първата съвременна  публикация по вулканология са писмата на Уилям Хамилтън – британски посланик в Неапол, до председателя на Кралското дружество, публикувани през 1722 г.

Изригването на вулкана Кракатау в Индонезия през 1883 г. предизвиква най-силната звукова вълна, регистрирана в историята; звукът е чут на разстояние 4800 km. Атмосферните ударни вълни обикалят Земята седем пъти и са регистрирани в течение на 5 дни.

Над 19 km3 скали, раздробени на прах, излитат във въздуха, закривайки слънцето. В продължение на 3 дни район с радиус 280 km потъва в мрак. Вълни цунами с височина 57 m унищожават крайбрежните селища; загиват 37 000 души.

В България има няколко недействащи вулкана: Кожух (неактивен от 1 милион години) в Санданско-Петричката котловина, Високата ела (32 млн. г.) край софийското село Кокаляне, Витоша (70 млн. г.), Голямата Папия (възраст 80 млн. г.) край Царево.