Опитите за модификация на климата, така че да се увеличат водните запаси, датират от 1902 г. и се свързани с американеца Чарлз Хатфийлд, наречен "продавачът на дъжд".

Хатфийлд започнал да разработва собствен метод за получаване на дъжд по заявка. Той изобретил смес от 23 химични компонента, която, изпарявайки се в атмосферата при загряване, привличала дъждоносни облаци.

През 1915 г. Хатфийлд получил поръчка за дъжд от град Сан Диего, чиито жители страдали от продължителна суша, която застрашавала селскостопанската реколта. След неговата намеса над града се излял небивал порой, който причинил щети на стойност около 3,5 милиона долара, а Хатфийлд бил подведен под съдебна отговорност.

Опитите да се повлияе на климата продължават през 1946 г., когато случайно било открито т.нар облачно засяване – "засяване" на облаците със сух лед. Експериментите извършвал американският химик и метеоролог Винсънт Шефър.

С помощта на сух лед той понижавал температурата в експерименталната камера, където отначало се появявала синкава мъгла, последвана от множество микроскокпични кристалчета лед.

Това било първото доказателство, че свръхохладена вода може да бъде модифицирана в ледени кристали. От откритието се заинтересували военните и по време на войната във Виетнам опитали да прекъснат важен път чрез изкуствено създаден порой.

В наши дни през 2008 г. по време на олимпийските игри в Пекин е направен опит за промяна на метеорологичните условия, за да не вали над олимпийския стадион. С помощта на сателити, радари, самолети и суперкомпютър е направена оценка на атмосферните условия.

След това в приближаващите облаци са впръскани сребърен йодид и сух лед. По-близките дъждовни облаци пък са "засети" с химикали, така че да не падне дъжд, докато преминават над Пекин.

Въпреки че резултатите от индуциране на слаб дъжд са задоволителни, в последните години финансирането на проекти за промяна на климата намалява.