Васильов не е от известните планински първенци. Малцина знаят, че със своите 1490 метра този ветровит исполин всъщност е най-високата точка на Предбалкана. Облото му било впечатлява с внушителен 360-градусов поглед към централната част на Стара планина в южна посока и към Дунавската равнина на Север.
 
Пътуваме през прохода Шипково-Рибарица към седловината Богое, която разделя Предбалкана от Стара планина. Шосето е сред най-живописните в страната, но през зимата почистването му е трудно. След минералните бани на курорта Шипково нагоре бързо се изкачваме до панорамната част от прохода.
 
Край пътя намираме “Гледката на Шипково” – обособено местенце за отмора с един от онези приказни пейзажи към Стара планина, които карат всеки да спре за миг и да се полюбува на неповторимата планинска природа. През зимата, когато величествените възвишения потъват в дълбок сняг, картината е още по-омагьосваща сетивата.

Гледката на Шипково Снимка: NOVA

Най-високата точка на прохода е местността Богое. Оттук в различни посоки поемат няколко туристически маршрута. До хижа Васильов разстоянието е около 4 километра, които се изминават за час. Върви се по широк черен път, утъпкан през зимата от хижарите. Излизаме в самото подножие на едноименния връх, а високо пред нас вече чуваме как вият перките на ветрогенераторите. Малко преди хижата виждаме двете бели кули, построени почти на самия връх Васильов.
 
Нагоре започва 30-минутно стръмно изкачване, което през снежните месеци се преодолява малко по-бавно, заради снега. Колкото по-близо сме до върха, толкова по-силни стават поривите на вятъра. Може да е в Предбалкана, но връх Васильов създава усещането, че си в най-високата алпийска част на планината.
 
През зимата преходът е сериозна работа и не бива да се подценява. Има доста сняг, затъва се по преспите. Самият факт, че са изградени ветрогенератори ни подсказва, че мястото е особено ветровито.

Хижа Васильов Снимка: NOVA

Едноименната хижа под върха също е забележителност сама по себе си. Виждаме я почти през цялото време, докато се изкачваме нагоре. Сгушена е в подножието на скалите и особено през зимата е задължителна спирка след уморителна снежна разходка.