Наричат Витоша „белите дробове” на столицата. Малко са градовете, които разполагат с такова безценно природно богатство на една ръка разстояние. За по-малко от час можем да избягаме от софийската лудница дълбоко в прегръдките на планината.
 
Най-високата хижа във Витоша носи името на писателя - Алеко Константинов, лице и символ на туризма у нас. Най-бързо можем да покорим планината именно оттук. Районът около хижата е „опитомен” – достига се с автомобил или с градски транспорт. Освен всичко останало, има дори параклис. Дървеният храм „Преображение Господне” е само на няколко минути пеша от „Алеко” с поглед надолу към покривите на града.

Параклис Свето Преображение Господне Параклис Свето Преображение Господне Снимка: NOVA

От „Алеко” поглеждаме на Юг, но няма как да зърнем Черни връх. Сивата скална грамада над хижата, двухилядникът Малък Резен, скрива първенеца на планината. Вървим нагоре по пътека, която криволичи стръмно сред камъните. През зимата това е 800-метровата ски писта „Стената”. Изкачването отнема около час и изисква повишено внимание, особено в мокро време.
 
Преминахме по най-краткия и най—стръмния маршрут. Има и доста по-лек алтернативен вариант, който в голямата си част върви по черен път до самия връх. Дължината му е около 5 километра.
 
На 2290 метра се движим по покрива на планината. Голият пейзаж с ниска растителност и простиращи се в различни посоки каменни реки носи усещането за алпийска обстановка.

Черни връх е свещено място за туризма в България. През лятото на 1895 година ентусиасти, водени от Алеко Константинов, слагат началото на организираното туристическо движение у нас. От 1935-та тук работи метеорологичната станция. В съвременността са изградени радиолокационни съоръжения за контрол на въздушния трафик.

Ръководство на въздушното движение Ръководство на въздушното движение Снимка: NOVA

 

Напук на популярните схващания, Витоша не е вулкан. Родена преди 90 милиона година, планината е била дъно на воден басейн, заедно с цялото Средногорие. Мощни геоложки процеси по-късно са променили релефа до неузнаваемост, за да се оформи силуетът, който днес софиянци виждат всяка сутрин през южния си прозорец.