Вятърът е един от основните фактори, които формират климата на Земята. Има места, които са постоянен плен на силните ветрове.

Шотландия поема най-много от силните атлантически ветрове от цялото Обединено кралство. Средногодишната скорост на вятъра там е около 27 км/ч.

Сейнт Джонс е най-ветровитият град на Канада, в който средната годишна скорост на вятъра е 21 км/ч, а през 47 дни в годината поривите на вятъра имат средна стойност над 30 км/ч.

Заради разположението си в най-южната част на Южна Америка Патагония постоянно е в обсега на обграждащите я от изток и запад океани. В някои от градчетата са опънати въжета по улиците, за да могат хората да се държат за тях при силен вятър.

Снимка: pixabay

Антарктида е мястото, на което се раждат най-необикновените ветрове – катабатичните ветрове или още "спускащи се от хълмовете", както ги наричат. Възникват като комбинация от мразовития климат и формата на континента.

Най-силните ветрове на връх Еверест в Хималаите духат през зимата между ноември и февруари. Най-голямата измерена скорост, която вятърът е развил там, е била 281 км/ч през февруари 2004 г.

Снимка: pixabay

На 10 април 1996 г. на австралийския остров Бароу е измерена скорост на вятъра от 408 км/ч. Според Световната метеорологична организация това е най-силният вятър, измерен някога.

Древните персийци са наричали Баку "град на блъскащите ветрове". На това място често има силни ветрове, които периодично издухват градския смог и прочистват въздуха.

Уелингтън, столицата на Нова Зеландия, има репутацията на най-ветровития град на земята. Най-силният вятър, измерен там, е бил със скорост 241 км/ч.

На 12 април 1934 г., метеорологичната обсерваторията, намираща се на връх Вашингтон, САЩ, е регистрирала един от най-силните пориви на вятъра  – 371 км/ч.