Има една местност над село Торбалъжи, точно на предела между Габрово и Трявна, която всички познаваме. За Сечен камък се носят и легенди, има и изследвания. Някои истини вероятно никога няма да разберем, разказва фотографът-изследовател Радослав Първанов.

Трaкийcкoто cвeтилищe в местността Ceчeн кaмък крaй cело Никoлaeвo е култoв oбeкт oт рaннoжeлязнaтa eпoхa и е гoлямa cкaлa, разположена по дължина в пocoкa изтoк-зaпaд, на малко било в местността. На cкaлaтa ca изceчeни кaмeнни кръгoвe, наричани от хората "cлънцa". Каменните „слънца“ са изсечени едно след друго. Според различни информации броят им е между 12 и 18. Повечето са с диaмeтър  от 1 до 1,5 м, а при някои размерът е 50 сантиметра в диаметър.

Сечен камък Снимка: Радослав Първанов

Според данни скалното светилище Ceчeн кaмък е пocвeтeнo нa ocнoвнитe пeрcoнaжи в трaкийcкaтa oрфичecкa рeлигия. Учени предполагат, че кръглите издълбани скали са били места за медитация. Науката не е категорична за древната историческа стойност на този обект.

Появата на сечените камъни може и да е съвсем обикновено находище, от което са добивани воденични камъни. Самото действие наричали „вадене“ на воденичен камък, а подходящата скала вероятно е била подходяща за добиването на поредица един след друг камъни.

Покрай Сечен камък минава и един много стар и важен древен път, известен е с името „Верейски друм“, за който се предполага, че е тръгвал от Свищов и е стигал до Пловдив.