В разцвета на лятото, в гъстите гори на Витиня е горещо и задушно. Всяка жива твар се е покрила някъде на сянка, далече от палещото слънце. Заедно със синоптика на NOVA Николай Василковски обикаляме по любимите места за паша на тибетските якове.
За външен посетител животните са неоткриваеми. Появи ли се служител на ловното стопанство обаче, черните великани надигат туловищата си и излизат на показ.
Георги Наков е най-близкият човек на яковете. Грижи се за тях почти денонощно. Голямата му радост през последните месеци е раждането на две нови попълнения в стадото.
„Като понеса кофата с фураж и те идват до мен. Не ме е страх. 48 години вече съм в това стопанство“, казва служителят на Държавно ловно стопанство „Витиня“.
Малките определено правят впечатление сред останалите. Бутат се, закачат се, но постоянно търсят защитата на майката. Именно такива безценни моменти търси фотографът Цветомир. Вече цели 12 години той следи развитието на скромната популация в района и я документира в снимки.
„Като фотограф за мен е чест и привилегия, че имам възможността да се докосна до този вид. ДЛС „Витиня” е единственото място на Балканския полуостров и едно от малкото в Европа, където можеш да се срещнеш с това животно“, обяснява инж. Цветомир Цолов, фотограф на дивата природа.
Повече от 3 десетилетия тибетският як е емблема и гордост за ловното стопанство. Животните са се адаптирали и са припознали Западна Стара планина за свой дом.
„Единствената заплаха за популацията, освен бракониерството, с което се борим денонощно, е липсата на външни екземпляри за групата. Проблем, на който търсим решение“, споделя инж. Филип Ковашки, директор на ДЛС „Витиня”.
Назад във времето не е било така. През 80-те години на 20 век на няколко места в България са били разселени якове от далечна Монголия. А един от хората, участвали пряко в този процес, е Христо Христов – Референта.
„Това става по някаква договорка между Тодор Живков и тогавашния президент на Монголия Юмжагийн Цеденбал. Имали са да ни дават нещо монголците и Живков разпорежда: „Вземете якове!”, спомня си Христо.
Бившият директор на родопското ловно стопанство „Кормисош” пътува до Монголия, за да получи животните. На място научава, че 1/3 от яковете носят опасната болест бруцелоза.
След редица кръвни изследвания 164 тибетски якове все пак идват у нас на 2 курса с транспортен самолет „Ан-12”. Две години яковете са под постоянно наблюдение и периодични кръвни проби за бруцелоза. Популацията не само оцелява, но се разраства и се пръска на няколко места в страната.
„Бяха стигнали до 700 броя. От тях дадох в Златарица, Великотърновско, в Мургаш, в Етрополе. Яковете са без масраф животни. При минус 40 градуса раждат и отглеждат. Дават мляко, което е с 14 процента масленост, за сравнение овчето е 8 процента. Освен това месото им е най-чистото“, разказа Христов.
След 1989 година обаче това богатство е унищожено. Оцеляват единични животни, спасени в ловното стопанство „Витиня”.
Истинско чудо е, че днес, освен благородните елени, лопатарите, муфлоните и дивите свине, в горите на Витиня можем да се докоснем и до този величествен гигант, впечатлил хората още в дълбока древност. В ловното стопанство се приемат любознателни посетители, но само в организирани групи с предварителна заявка.
Повече гледайте във видеото.
Още любопитни разходки из България:
Рекорден брой пеликани тази година в най-голямата колония у нас
Кобилини стени – неземната красота в полите на Врачанския Балкан
