Разцъфнали джакаранди обагрят в синьо и лилаво Лисабон всяка пролет, съобщава АФП. Цветовете на това екзотично дърво, донесено през 19-и век, са се превърнали в една от предпочитаните пощенски картички на португалската столица.

„Джакаранди могат да се видят навсякъде в страната, но точно в Лисабон те са се адаптирали най-добре към местния климат“, казва пред АФП Ана Луиза Соареш, директор на Ботаническата градина на Ажуда. Там са засадени първите дървета, внесени от Бразилия.

Джакарандите са пренесени в Португалия в началото на 19 век, когато кралското семейство заминава в изгнание в Бразилия, за да избегне френските нашествия. По време на отсъствието на краля синият цвят на дървото, свързан с монархията, го превръща в средство за „демонстриране на власт“, отбелязва на своя уебсайт Туристическият борд на Лисабон.

 

 

„Джакарандите стават широко разпространени благодарение на Феликс Авелар Ботеро, смятан за баща на ботаниката в Португалия, който разпространява семена дървото из града”, обяснява Соареш.

В ботаническа градина са събрани множество видове от бившите португалски колонии в Африка, Южна Америка и Азия.

„Това е дърво, което не създава много проблеми. Продължава да расте дълги години, цъфти почти през цялото време. Това е вид, който се е приспособил изключително добре“, обяснява Ана Джулия Франсиско от отдел „Околна среда“ в Градския съвет на Лисабон.

И до днес градската управа продължава да засажда джакаранди, като избягва ветровитите райони, където се развиват по-трудно. Тези дървета са и в най-туристическите райони в Лисабон. Благодарение на социалните мрежи популярността им се увеличава от посетителите, които обичат да се снимат пред цъфналите дървета и килимите от лилави листенца, покриващи столичните тротоари, когато започнат да падат.

 

 

Джакарандите, които са много обичани и от лисабонците, понякога са критикувани заради цветята, които падат на земята и се разлагат, покривайки тротоарите с лепкава субстанция, отбелязва АФП.

При засаждането на нови дървета местните власти се опитват да избягват, доколкото е възможно, места, които биха могли да създадат неудобства за местните жители.

 

Източник: Теодора Славянова, БТА