30 ноември беше последният ден от метеорологичната есен. Ако питате климатолозите обаче, те ще ви кажат, че зимата започва чак на 21 декември.

Накратко, това е така, защото астрономическите сезони се определят от положението на Земята спрямо Слънцето, докато метеорологичните сезони – от годишния температурен цикъл.

Астрономически сезони

В продължение на хиляди години хората са определяли времето чрез наблюдение на периодични природни явления. Естественото въртене на Земята около Слънцето е в основата на астрономическия календар, по който определяме сезоните с две слънцестоения и две равноденствия, спрямо наклона на Земята и отстоянието на екватора от Слънцето.

Равноденствията отбелязват времето, когато Слънцето минава директно над екватора. В Северното полукълбо лятното слънцестоене се пада около 21 юни, зимното слънцестоене – около 22 декември, пролетното равноденствие – около 21 март и есенното равноденствие – около 22 септември. В Южното полукълбо тези сезони са разменени, но отново започват на същите дати.

Тъй като нашата планета обикаля около Слънцето за 365,24 дни, на всяка четвърта (високосна) година се добавя допълнителен ден. Това, както и елипсовидната форма на орбитата на Земята, води до промяна на точната дата на слънцестоенето и равноденствията. Така продължителността на астрономическите сезони варира между 89 и 93 дни.

По този начин обаче се появяват затруднения при последователното сравняване на климатологичните статистики за определен сезон между две отделни години. Затова на помощ идват метеорологичните сезони.

Метеорологични сезони

Метеоролозите разделят сезоните на четири тримесечни групи въз основа на годишния температурен цикъл и на календара ни. Зимата се смята за най-студеното време на годината, а лятото – за най-топлото. По тази логика есента и пролетта са преходните сезони.

Така се формират метеорологичните сезони. В Северното полукълбо метеорологичната пролет включва март, април и май, лятото – юни, юли и август, есента – септември, октомври и ноември, а зимата – декември, януари и февруари.

Продължителността на метеорологичните сезони също е по-последователна, варираща от 90 дни за зимата на невисокосна година, до 92 дни за пролетта и лятото.

До създаването на тези сезони са довели метеорологичните наблюдения и прогнози, пък и по този начин е по-лесно да ги следим на базата на собствения си календар. А и за специалистите е по-удобно да изчисляват сезонните статистики.

Екипът на Sinoptik.bg Ви желае приятно посрещане на метеорологичната зима!

Снимка: pexels