На пръв поглед остров Хидра не се различава от своите съседи. Подобно на други острови в Егейско море, той има чисти, малки улички, по които се носи аромат на жасмин, а също и спиращи дъха гледки към кристалните сини води на Средиземно море.

Това, което отличава Хидра, е предпочитаният начин на придвижване. Местните жители са се възпротивили срещу шума на клаксоните и са решили да го заменят с ритмичното потропване на копита. Забраната за движение на моторни превозни средства (с изключение на пожарните, линейките и сметосъбиращите коли) е залегнала в местното законодателство.

Населението на гръцкия остров, което наброява около 2500 души, се придвижва с помощта на мулета, магарета и коне. Слизайки от ферибота и навлизайки в пристанището на Хидра, посетителите биват посрещнати от малки кончета, които грациозно си проправят път по калдъръмените улици.

Снимка: pixabay

Решението да се използва традиционният транспорт с конски впряг, известен като „cáiques“, е израз на почит към богатото наследство на острова и ангажимента за устойчив живот.

Магаретата и мулетата са неразделна част от идентичността на Хидра и се използват за транспортиране на стоки, строителни материали и дори на хора из острова. Там можете да видите местни жители, които се занимават с ежедневните си дела, придружавани от своите четириноги спътници.

През 18 и 19 в. Хидра процъфтява като оживен морски център. Но с настъпването на 20 век, когато в останалата част на Гърция се появява моторизираният транспорт, тесните и стръмни улици на острова, съчетани със скалистия терен, правят придвижването с автомобили непрактично. Жителите се придържат към конния транспорт, който може да се движи по-ефективно по пресечения терен.

Липсата на автомобили е допринесла за неоспоримото спокойствие на острова, привличайки творци от всички краища. Много известни артисти са посещавали или живели на Хидра.

Островът е обитаван още от микенско време. Неговото име произлиза от гръцката дума за вода – препратка към естествените извори, които се намират там.

Средната годишна температура на острова е около 20 градуса Целзий. Климатът е полусух, с годишни валежи под 400 мм. Зимите на Хидра са меки, а летата са горещи, с високи нощни температури.

Снимка: pixabay

Магнетичният чар на Хидра е привлякъл към бреговете му художниците Брайс Марден, Алексис Верукас, Панайотис Тецис, Никос Хаджикириакос-Гикас и Джон Кракстън, както и писателя Хенри Милър, като всеки от тях е намирал вдъхновение сред спокойните му пейзажи.

Канадският певец и автор на песни Леонард Коен открива Хидра през 60-те години на миналия век и я превръща в свой дом за няколко години. Престоят му на острова е увековечен в песните му „Bird on the Wire“ и „So Long, Marianne“, които той написва, докато живее там.

Известната италианска актриса София Лорен пък се влюбва в Хидра, докато снима филма „Момче на делфин“ през 1957 г.

Снимка: pixabay

Жителите на Хидра не могат да се оплачат от липса на културни мероприятия. През последната седмица на юни там се провежда фестивалът „Miaoulia“, който осигурява поредица от културни събития. С него се отбелязва победата в морските битки, водени от адмирал Миаули по време на Гръцката война за независимост. Фестивалът завършва с възстановка на опожаряването на османска армада в морето, последвана от грандиозни фойерверки.

От друга страна местният Център за театър и изкуства „Hydrama“ през цялото лято осигурява безплатни театрални и танцови представления в рамките на ежегодния фестивал за сценични изкуства.