Доброволци почистиха Драгоманското блато, съобщават от сдружението за дива природа “Балкани”. Над 20 природозащитници са окосили растителността около наколната пътека през блатото, за да се разкрие водното огледало. Оформянето на открити водни площи създава подходящи условия за различните видове – например повече светлина за светлолюбивите растения и места за улов на риби и други животни за чаплите.

Ръждива чапла Снимка: СДП БАЛКАНИ

Драгоманското блато лежи на дъното на безотточна котловина, намираща се на около 1 км североизточно от гр. Драгоман (вдясно от пътя Драгоман – с. Голямо Малово). Надморската височина на блатото е 701 м и при пролетното пълноводие заема територия от около 400 ха. На север от него се издига стръмното варовиково възвишение Чепън, а на юг са полегатите склонове на хълма Три уши.

Почистване на Драгоманското блато Снимка: СДП БАЛКАНИ

Днес Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона в България. Пъстрата мозайка от съобщества на езерен камъш, острици, теснолист и широколист папур и открити водни площи не само оформят естетически красивия пейзаж на котловината, но и създават разнообразни местообитания за редица редки и защитени от Европейското законодателство видове.

От СДП “Балкани” са споделили видео на ръждива чапла, която използва водното огледало на Драгоманското блато за ловене на риба. Чаплата каца, след това застива неподвижно и започва да следи за движение във водата. След като набележи жертвата си, светкавично изстрелва глава и с острия си клюн улавя нищо неподозиращата риба.