Затоплянето ще компрометира качеството на въздуха чрез увеличаване на производството на тропосферен озон, пише в свое изследване Зорница Спасова в портала "Климатека". Излагането на озон води до дразнене на дихателните пътища, увеличение на хоспитализациите при хронични белодробни заболявания и на смъртността. Замърсяването на въздуха с фини прахови частици не само променя климата, но и увеличава риска от остри респираторни инфекции. Нивото на запрашеност на въздуха с цветен прашец и други алергени се повишава при висока температура на въздуха, от което страдат болните от сенна хрема и астма (понастоящем около 300 млн. души в света).

Все повече доказателства сочат, че по-топлият и по-сух климат ще доведе до увеличаване на площите, засегнати от горски пожари. По-честите пожари ще увеличат риска от респираторни заболявания (а също и сърдечно-съдови събития), особено сред чувствителните групи като астматици, деца и възрастни хора.

Въпреки че изтъняването на озоновия слой само по себе си не е част от изменението на климата, определени газови емисии допринасят за причинно-следствената връзка между двете явления. Продължаващото отделяне на емисии при изгарянето на изкопаеми горива се очаква да попречи на възстановяването на озоновия слой и да доведе до по-нататъшното му изтъняване. Последното, от своя страна, ще доведе до по-високи нива на излагане на ултравиолетова (UV) радиация, слънчево изгаряне и имуносупресия. Според някои публикации, увеличената UV радиация може да повлияе върху човешката имунна система и да промени способността на тялото да премахва първите мутирали клетки, с които започва развитието на рака.

Изменението на климата е свързано и с появата и разпространението на нови вредители, болести и плевели в селското стопанство. Опитите тази заплаха да се ограничи чрез увеличено използване на хербициди и пестициди може да доведе до по-голямо замърсяване на някои храни, по-голяма експозиция на хората и да повиши риска от рак. Тъй като климатът се затопля и екстремните явления стават все по-чести, нараства и замърсяването с афлатоксини. Те са микроскопични гъбички, известни още като плесени, които замърсяват хранителните продукти, основно зърнените култури и попадайки в организма на хората и животните, предизвикват тежки заболявания, в това число и рак на черния дроб. Според доклад на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) от 2012 г., най-застрашени от афлатоксини в Европа са Испания, Италия и Гърция, но сред рисковите държави се нарежда и България.

Още интересни изследвания, свързани с променящия се климат на Земята може да намерите в портала "Климатека".