Проучване на изследователи от университета "Саймън Фрейзър" (SFU) в Британска Колумбия, Канада, установи, че топенето на ледниците по западното крайбрежие на Северна Америка може да създаде над 6000 км нови местообитания на сьомга.
Моделирайки скоростта на топене на съществуващите ледници по западното крайбрежие на Тихия океан при различни сценарии за изменение на климата, изследователите идентифицират 315 ледникови планини, които имат подходящи условия да станат бъдещи местообитания на сьомга. Става дума за приблизително 6150 км потенциално ново местообитание на сьомга до 2100 г.
New research led by @KaraPitman with @Jon_W_Moore has found that melting glaciers could produce 1,000s of km of new Pacific #salmon habitat by 2100 @SFUBioSci @SFU_Science #climatechange https://t.co/F5I7BhWe9U pic.twitter.com/cEEip5rPif
— Simon Fraser University (@SFU) December 8, 2021
Проучването, публикувано във вторник в научното списание Nature Communications, извежда на бял свят някои от предизвикателствата, пред които ще се изправят популациите на сьомгата по света, тъй като климатът продължава да се променя.
„Промените в климата и други човешки въздействия продължават да застрашават оцеляването на сьомгата – чрез затопляне на реките, промени в потоците и лоши океански условия“, казва водещият автор на изследването Кара Питман.
"По-голямата част от нововъзникващите местообитания на сьомгата ще се появят в Аляска и трансграничния регион, на границата между Британска Колумбия и Аляска, където все още съществуват големи крайбрежни ледници“, добавя Питман. „Не можем просто да защитим сегашните местообитания за видовете, но трябва да помислим на какви местообитания могат да разчитат в бъдеще."
This study by @KaraPitman, @Jon_W_Moore et al projects future gains in Pacific salmon habitat within western North America by linking a model of glacier mass change for 315 glaciers with a simple model of salmon stream habitat potential https://t.co/RdSuN5jZgi @SFU_Science
— Nature Communications (@NatureComms) December 7, 2021
Погрешно схващане е, че сьомгата винаги се връща в потоците, в които е родена. Някои екземпляри мигрират в нови потоци, за да хвърлят хайвера си и ако условията са благоприятни, популацията може да се увеличи бързо. Пример за това е ледниковото отстъпление от края на 70-те г. на ХХ в. в залива Glacier Bay, където се появи ново местообитание на сьомга в условията, които станаха възможни заради топенето на ледника. За период от 10 г. местообитанието наброяваше над 5000 сьомги.