Популациите на редица застрашени животински видове в България са изложени на риск, гласят заключенията от първото мащабно проучване за размера на закононарушенията срещу дивата природа у нас, подготвено от WWF въз основа на официална информация, получена от ресорните институции. Резултатите от изследването сочат, че в рамките на пет години контролните органи са регистрирали едва 2818 пострадали диви животни. Повечето от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). За сравнение, двата най-големи рехабилитационни центъра за диви животни у нас са регистрирали в пъти повече ранени животни.

„Изследването ни категорично показва, че застрашените видове се ползват със значително по-слаба защита от т.нар. икономически значими видове, т.е. от тези, които са разрешени за лов и риболов. Данните сочат, че закононарушенията срещу вторите са санкционирани по-често и с по-голяма строгост. Близо 60% от досъдебните производства, образувани от прокуратурата, както и 2/3 от всички осъдителните присъди на първа инстанция, всъщност са за незаконен лов и риболов на незастрашени видове. Оказва се, че нашето законодателство не защитава достатъчно категорично намиращите се под заплаха животни“, коментира Нада Тошева, ръководител програма „Опазване на видове“ във WWF и един от авторите на доклада.

Данните обхващат периода между 2016 и 2020 г. и са събирани от официални източници, сред които районните и областните прокуратури, регионалните инспекции по околна среда и води, както и дирекциите на трите национална парка у нас. В процеса на проучването експертите на WWF получиха достъп до обществена информация, а също и провеждаха интервюта с професионалисти в сферите на правоприлагането и природозащитата. Те установиха, че:

·      Голяма част от засегнатите бозайници са от разред прилепи. У нас живеят 33 от 35-те европейски вида прилепи. Сред най-големите заплахи за тяхното оцеляване е изчезването на естествените им местообитания. Причина за това е безпокойството, което се причинява при инфраструктурни проекти по време на хибернацията им, също и премахването на стари, кухи дървета, в които те живеят. Друг проблем са пестицидите, които ги тровят чрез основната им храна – насекомите.

·      При влечугите най-често става дума за сухоземни костенурки. Притеснителен при тях е размерът на човешката намеса. Те биват вземани от дивата природа и отглеждани като домашни любимци или атракция в заведения. Понякога стават жертва и на пътен трафик.

·      Най-голям брой засегнати екземпляри има сред птиците. Основните рискове са свързани с отстрел, отравяне, унищожаване на гнезда, както и пътен трафик. Има информация и за групи от птици, станали жертва на птичи грип.

Общ дом. Общо бъдеще

За да опази дома на дивите животни у нас WWF стартира кампанията си Общ дом. Общо бъдеще. Нейната цел е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели. 

„Следвайки нашата мисия, ние от WWF вече над 16 години работим със страст и ентусиазъм за благото на българската природа. Правим всичко възможно да опазваме старите гори, да създаваме нови, да възстановяваме деградирали екосистеми, да съблюдаваме спазването на закона в защитените територии, да се грижим за реките и за местообитанията на дивите животни, както и за поминъка на местните общности, зависещи от природата“, разказва Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България. „Сами обаче няма да се справим. Това е амбициозна цел, която можем да постигнем единствено заедно. Имаме нужда от подкрепата на всеки, който обича природата и иска да я запази такава, каквата я знае, за своите деца и внуци “.

Всеки може да стане част от каузата на WWF като се включи в кампанията Общ дом. Общо бъдеще. Вижте как на wwf.bg/koleda.