Хората в Европа и по света вече усещат въздействието от промените в климата - в последните години се сблъскваме с повече случаи на суша, силна жега, поройни дъждове, наводнения и свлачища.
Други последствия са свързани с повишаване на морското ниво и на киселинността на световния океан и с изчезването на растителни и животински видове, информира на сайта си Европейският парламент.
Споразумението за климата от Париж, подписано от ЕС и от 195 страни по света, предвижда постигането на въглеродна неутралност до средата на XXI в.
Постигането на нулев баланс на въглеродни емисии не означава напълно да се лишим от тях, а да намерим начини да компенсираме техния евентуален ръст. В природата съществуват естествени системи, които абсорбират въглероден диоксид – почвите, горите и океаните.
Само че естествените системи не успяват да се справят със сегашното ниво въглеродни емисии. По естествен път се абсорбират 9,5 – 11 гигатона въглероден диоксид годишно, а генерираните от хората емисии достигнаха 37,1 гигатона през 2017 г.
Снимка: pixabay
Въпреки че се работи за изграждането на инсталации за изтегляне на въглеродни емисии от атмосферата, за момента те не могат да достигнат мащаб, който да допринесе реално в борбата срещу глобалното затопляне.
Допълнителен проблем е, че горите и другите естествени системи за абсорбиране са ефективни, само ако бъдат поддържани. Горските пожари, дърводобивът и изсичането на гори ни отдалечават от въглеродната неутралност.
Друг начин за подобряване на въглеродния баланс е чрез инвестиции в чисти технологии – например за производство на енергия от възобновяеми източници или енергийна ефективност. Схемата на ЕС за търговия с емисии е пример за система за компенсиране на въглеродни емисии.
Към момента целта на Европейския съюз е да постигне намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г. в сравнение с 1990 г.
В резолюция от март 2019 г. Европейският парламент обяви амбициозната цел чрез намаляване на емисиите до 2030 г. да се постигне въглеродна неутралност до 2050 г.
Три страни в ЕС вече са заложили целта за въглеродна неутралност в законодателството си: Швеция се стреми да достигне нулеви нетни емисии до 2045 г., а Франция и Великобритания – до 2050 г.
Наскоро Словения оповести Национален енергиен и климатичен план, чиято непосредствена цел е до 2030 г. парниковите емисии в страната да бъдат намалени най-малко с 36% спрямо нивата от 2005 г., а до 2050 г. да се прекрати употребата на въглища.
Още по темата:
Референдум във връзка с климатичните промени в Швейцария
Закон за чист въздух ще бъде приет в Дания
