Слънцето излъчва ниски честоти, които биха звучали като музика или пеене, ако не беше космическият вакуум, пише сп. "Астронъми енд астрофизикс".
До заключението са стигнали специалисти от Института "Макс Планк" за изследване на Слънчевата система и техни колеги от университета на Гьотинген в Германия.
Учените са изследвали данни за последните 10 години, събирани от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА.
Музикалните вибрации възникват при въртенето на Слънцето около оста му. Поради факта, че то не е твърдо тяло, а е съставено от газообразна плазма, скоростта на въртене е различна за различните му географски ширини.
This #SunDay, take in the sounds of our star. 🎧☀️ This is sonified data from @ESA and @NASA’s Solar and Heliospheric Observatory, which has captured the dynamic movement of the Sun’s atmosphere for nearly 25 years. https://t.co/gEFE9PUBuU pic.twitter.com/76Er5OXA6T
— NASA Sun & Space (@NASASun) November 22, 2020
Най-висока е скоростта на въртене на екватора и е равна на 25,34 земни дни, а най-слаба е в близост до полюсите – близо 38 дни.
Неправилното (диференциално) въртене кара различни области на Слънцето да резонират помежду си, излъчвайки колебания с нормална, предвидима скорост.
Преди повече от 50 години учените успяват да открият бързи трептения на Слънцето, които наподобяват „високи ноти“ и се появяват циклично на всеки около 5 минути.
При последното изследване учените са идентифицирали "ниски музикални вибрации", свързани с цикли с продължителност 27 дни, което съответства приблизително на скоростта на въртене на Слънцето около оста му.
Прочетете и:
Най-мощният телескоп за наблюдение на Слънцето е почти готов
