Данните от сателит на НАСА карат учените да смятат, че са засечени първите признаци на т. нар. „дълбок соларен минимум”.

Това е намаляване на слънчевата активност за много по-дълъг от стандартния период от време. Обичайната продължителност на слънчевите цикли е 22 години, през половината от които активността на звездата нараства, а през останалите намалява.

Приема се че последният „дълбок соларен минимум” е започнал през 1645 г. и е продължил до 1715 г. – средните температури на повърхността на планетата тогава спаднали с около 1,3 градуса по Целзий.

Тъй като Слънцето е основният източник на енергия на Земята, слънчевите цикли имат огромно влияние върху климата, флората и фауната на нашата планета.

От данните на сателита става ясно, че термосферата се охлажда и свива, намалявайки обема на земната атмосфера като цяло. Това явление е обичайно за периодите на понижена слънчева активност, но се очакваше да започне през 2020 г.

От НАСА коментират, че ако най-горният слой на атмосферата продължава да губи топлината си, той скоро ще стане рекордно студен – факт, който е непознат от началото на ерата на космическите изследвания.

Основен показател за промяната на слънчевата активност са т. нар. соларни петна – области в слънчевата повърхност, които са със значително по-ниска температура от околните, а това ги прави видимо по-тъмни. Колкото повече са соларните петна, толкова по-висока е активността на звездата.

През лятото на тази година имаше период от няколко седмици без нито едно соларно петно на повърхността на Слънцето. Същото явление беше наблюдавано през ноември 2009 г., когато звездата се намираше в края на последния соларен минимум.