Слънцето е достигнало максимума в рамките на поредния 11-годишен слънчев цикъл, съобщават от НАСА. До края на тази и през следващата година се очаква засилена геомагнитна активност.
Слънчевата активност се увеличава и намалява в рамките на 11-годишния слънчев цикъл - известен още като цикъл на Швабе, наречен на името на астронома, който пръв го е забелязал. От 1826 г. до 1843 г. немският астроном любител Хайнрих Швабе наблюдава Слънцето и открива, че то се завърта около оста си веднъж на всеки 27 дни. Той осъзнава, че в продължение на 11 години Слънцето преминава от тихи периоди, в които не се наблюдават слънчеви петна, до фазата на максимума, когато се наблюдават 20 или повече групи слънчеви петна.
„По време на слънчевия максимум броят на слънчевите петна, а следователно и слънчевата активност, се увеличава“, коментира Джейми Фаворс, директор на Програмата за космическо време в централата на НАСА във Вашингтон. „Това повишаване на активността предоставя вълнуваща възможност да научим повече за най-близката ни звезда - но също така предизвиква реални ефекти на Земята и в цялата ни Слънчева система.“
Тези ефекти включват геомагнитни бури и полярни сияния, когато изхвърлянето на маса от короната на Слънцето взаимодейства с магнитните полета на Земята. И двете се увеличиха през последните месеци с наближаването на слънчевия максимум.
Полярно сияние Снимка: БТА
NOAA очаква през следващите месеци да има повече геомагнитни бури, слънчеви изригвания и полярни сияния. Магнитното поле на Слънцето се преобръща по време на цикъла, подобно на земното. Цикълът може да бъде кратък - 8 години, или дълъг - 14 години. По време на слънчевия минимум, когато активността на слънчевите петна е най-ниска, единият полюс е положително зареден, а другият - отрицателно.
Въпреки че не е напълно необичайно, този конкретен слънчев цикъл е малко по-силен от очакваното.
„Активността на слънчевите петна от 25-ия слънчев цикъл леко надхвърли очакванията“, казва Лиза Ъптън, съпредседател на Групата за прогнозиране на слънчевите цикли и водещ учен в Югозападния изследователски институт в Сан Антонио, Тексас. „Въпреки това, въпреки че наблюдаваме няколко големи бури, те не са по-големи от това, което бихме могли да очакваме по време на максималната фаза на цикъла.“
Тъй като слънчевият максимум продължава и през следващата година, НАСА и други организации ще имат много възможности за по-нататъшното му изучаване, както и да наблюдават още по-зрелищни полярни сияния.