След навлизането на Съветската армия и настъпилите събития след преврата на 9 септември 1944 г. политиката нахлува в университета. Достъпът до висшето образование е свободен, но само за тези, които имат бележка от Отечествения фронт за благонадеждни възгледи и произход.

Университетските преподаватели, участвали в предишни правителства, са осъдени на смърт, други са отстранени от работа, интернирани и разселени. 20% от местата за студенти са отделени за бивши партизани, политзатворници и участници в съпротивата.

Проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на СУ, споделя: "Новата власт се опитва да превърне Софийския университет в едно обикновено педагогическо училище.“

До началото на 1949 г. над 1300 студенти са изключени, въведена е съветската система за задочно обучение, а в началото на 50-те години се появяват и работническите факултети – рабфак.

Въпреки бруталния политически натиск академичната общност намира сили да се обяви против идеята за демонтиране на статуите на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред централния вход на Ректората и за смяна на патрона на университета св. Климент Охридски.

Северното и южното крило на Ректората са завършени през 1949 – 1952 г.

100-годишнината на университета е отбелязана тържествено в началото на учебната 1988 г. Малко след това обаче на 3 ноември, в 65-а аудитория на университета е учреден т.нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството – една от първите дисидентски организации в България. Много от учредителите ѝ са представители на университета.

След свалянето от власт на партийния и държавен лидер Тодор Живков през ноември 1989 г. се прави и първият от десетилетия неконтролиран от БКП избор на ректор на Софийския университет. Започва времето на студентските стачки и протести.

За проф. дфн Анастас Герджиков няма съмнение, че „Тази история показва накъде ще се развива университетът и в бъдеще. Той, разбира се, трябва да бъде важен образователен и научен център. Разбира се, че трябва да бъде културно средище, но наред с това винаги е място, където се коват политики, раждат се идеи и коректив на всяка власт.“

Днес Алма Матер, както е наричан университетът от своите четвърт милион възпитаници и стотици достойни преподаватели, е единственият български университет в класацията на 1000-та най-добри университета в света. Той е най-големият и престижен научноизследователски център в страната.

„Поколенията професори, преподаватели, студенти, служители, които са отдали живота си в Университета, всъщност са живели тука. И поглеждайки човек сградата, вижда, че тази сграда е изпълнена със съдържание, разбира, че хората, които живеят в нея, които работят в нея, са тези, които я изпълват с дух, със смисъл и със съдържание.“, разказва Борис Ангелов, управител на Ректората.

Гледайте видеото "Софийският университет „Св. Климент Охридски“ след Втората световна война" в канала "5 минути София" във Vbox7

Вижте също и:

Как е създаден Софийският университет „Св. Климент Охридски“