В Европа екстремните горещини, наводнения и суша ще доведат до широко разпространени икономически проблеми, включително до щети на инфраструктурата и енергийните доставки, до необходимост от повече климатизация и по-голямо търсене на вода, съобщава БТА, като цитира доклад на специалисти от ООН, представен в понеделник.
Оценките на специалистите информират политиците как да се предотврати затоплянето на планетата с повече от 1,1°C, което вече е факт от индустриалния период.
Намаляването на земеделските добиви и битката за все по-ограничените водните ресурси, особено в южната част на континента, са основни рискове от продължаващото повишаване на глобалните температури.
Тъй като затоплянето в Европа става по-бързо от средното в глобален мащаб, специалистите на ООН представят картина на континент, разделен на две: все по-сух юг, борещ се с опустиняването и конкуренция за по-оскъдна вода, и север, адаптиращ се към по-традиционен средиземноморски климат, който би могъл да осигури известно подобрение на добивите на културите и растежа на горите, но и с рискове, които крие.
Ако температурите се повишат с допълнителни 1,9°C, загубите на реколтата от царевица могат да достигнат 50%, особено в Южна Европа, предупреждава докладът. Добивът на пшеница на север обаче може да се увеличи, но ако затоплянето не надвиши 2°C от прединдустриалните нива или 0,9°C над средната температура в момента.
В доклада се посочва, че "се очакват значителни загуби на селскостопанска продукция в повечето европейски райони през 21-ви век, които няма да бъдат компенсирани от печалбите в Северна Европа".
Европа ще понесе и други отрицателни въздействия. Предвижда се щетите в крайбрежните райони да се увеличат най-малко десетократно до края на века, и ако се достигне прагът на затопляне от 3°C, то "разходите за пораженията и хората, засегнати от валежи и наводнения, могат да се удвоят".
За някои крайбрежни общности това ще бъде "екзистенциална заплаха", се казва в доклада.
50-годишният Хоакин Монтес е сред тези, които ще понесат по-големи загуби. Той е един от около 10-те милиона фермери в Европейския съюз, който осигуряват прехраната на 440 млн. потребители в и извън блока.
Неговите овощни градини с ябълки и авокадо се намират между Коста дел Сол и веригата Сиера Невада в Южна Испания, където би трябвало да има много вода.
С 41% по-малко дъжд е паднал в района от октомври 2021 г. насам спрямо средното количество за същия период между 1980 г. и 2010 г., а в язовирите почти няма вода. Частните водоеми, на които фермерите разчитат през лятото, са изчерпани. Необходима е прясна вода, която да попълва водните резерви, тъй като солената морска вода ги прави безполезни.
"Ние, фермерите, сме свикнали да се справяме със сушата", казва Монтес, „но всяка година виждаме все по-малко дъжд. Страхувам се за прехраната си".
Прочетете и:
Ще изчезнат ли торфените зони в Европа
Заради промените в климата въздухът в градовете ще става все по-сух
