В деня след Великден според православната традиция започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица.
Вторият ден на Великден се нарича Светли или "разтурни" понеделник и е свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни предстоят общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.
Седмицата след Великден се нарича Светла и тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Наричат седмицата празна, защото е забранено да се работи каквото и да е.
Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го убедил в истината. Оттогава е останал изразът "Тома неверни", а денят е наречен Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – Света Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.
За православните християни Възкресение Христово е най-великият и най-почитаният от всички празници, донесъл светлината на Спасението и просветлението за всички хора по земята. Същността на този празник е в обещанието, че човеците отново ще могат да се върнат в рая, откъдето са изгонени. И Светлата седмица е първата от поредица недели, когато тази светла вест трябва да достигне до всички.
Идеята на Създателя не е да накара човека да страда и да живее в този болезнен и смъртен свят. Той иска хората да се радват във вечността.
Затова в дните на богослуженията почти всички текстове от Новия завет говорят за последните дни – Денят на Апокалипсиса, страданията и бедствията, които ще сполетят цялата Вселена преди второто идване на Спасителя. С Възкресението си Спасителят Христос е положил началото на Вечността и на това, когато душите се отделят от тялото, да могат спокойно да отидат, където заслужават.
Тази седмица е наситена и с фолклорни момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.
Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
С камбанен звън монаси и богомолци изнесоха и тази година чудотворната икона на Божията майка от църквата "Успение Богородично" на Бачковския манастир. Стотици миряни от цялата страна я последваха по пътя ѝ от Светата обител до местността "Клувията", където преди векове е била намерена.
Иконата бе обкичена с цветен венец, който по традиция бе изплетен от хора, за много от които е жест на благодарност към Богородица за подкрепа в живота им или за да измолят благоволението й.
Заради ограничителните пандемични мерки тази година иконата бе поета и носена само от двама души, които се редуват по пътя.
В най-старата църковна лития, която има близо 400-годишна история, участват хора, които имат нужда от помощ за здраве и за разрешаване на проблеми или такива, на които Божията майка е вече е помогнала и те са тук, за да ѝ благодарят. Чудотворната икона напуска манастирската църква един път в годината – на Втория ден на Великден.
Според преданието, на този ден тя е била намерена в скална ниша в местността "Клувията" от две овчарчета, които я занесла в манастира и откъдето, тя "избягала" и била намерена отново на това място. Затова на Втория ден на Великден богомолци и монаси организират литийно шествие до мястото, където днес има параклис на името на "Светите Архангели".
В местността "Клувията" ще бъде отслужен молебен. Привечер иконата ще бъде върната по същия начин в манастирската църква, където ще бъде посрещната от хора, които не са имали физическата възможност да я придружат в литията.
