НАСА съобщи, че тази есен е установено голямо смаляване на озоновата дупка над Южния полюс, но може би това не е следствие от усилията на държавите за намаляване на замърсяването на Земята.   

Дупката в озоновия слой е открита през 1985 г., като през 2006 г. е регистриран най-големият ѝ размер – 26,6 милиона кв.км. Тази есен размерът на дупката е "само" 9,3 милиона кв.км. Учените предполагат, че сегашното смаляване на размера на озоновата дупка е по-скоро временно явление, а не устойчива тенеденция.   

Обичайно размерът на озоновата дупка е най-голям през септември и октомври, през декември тя се затваря и се появява отново през пролетта в Южното полукълбо.  

Озоновият слой защитава Земята от ултравиолетовите лъчи, но някои хлорни съединения, използвани в хладилниците и аерозолите, го увреждат и са причина за появата на озонови дупки над полюсите.   

Ултравиолетовите  лъчи причиняват рак на кожата, слънчеви изгаряния и в световен мащаб увеличават броя на засегнатите хора от катаракта.  

Снимка: pixabay

През 1987 г. е приет Монреалският протокол, с който се забранява производството на хлорофлуоровъглероди, халогени и други химикали, изтъняващи озоновия слой. След като протоколът влиза в сила през 1989 г., нивата на озона започват да се стабилизират през 90-те години, а след 2000 г. постепенно се възстановяват.  

Периодът на възстановяване ще е продължителен и се очаква към 2075 г. озоновият слой да достигне нивата си отпреди 1980 г. 

Към днешна дата Монреалският протокол е едно от най-успешните международни споразумения за защита на околната среда.

Още по темата:

Озоновата дупка е намалила драстично размерите си