Тропическите бури се зараждат при движението им през океана, при което засмукват топъл и влажен тропически въздух от повърхността, изтласквайки по-хладния въздух нагоре.
В зависимост от географската точка, където възникват, те биват наричани с различни имена – в Атлантическия океан и североизточната част на Тихия океан се наричат урагани, в северозападната част на Тихия океан са тайфуни, а в Южното полукълбо и Индийския океан – циклони.
Сезонът на ураганите в Атлантическия океан е от 1 юни до 30 ноември, а в Южното полукълбо те бушуват от януари до март, тоест почти през цялата година някъде по света има ураган.
Силата и разрушителността на ураганите се определя по скалата на Сафир-Симпсън:
- първа категория са бурите със скорост на вятъра 119 – 153 км/ч;
- втора категория – скоростта на вятъра е 154 – 177 км/ч;
- трета категория – скоростта на вятъра от 178 – 209 км/ч;
- четвърта категория – скоростта на вятъра е 210 – 249 км/ч;
- пета категория – скоростта на вятъра надминава 249 км/ч, а нивото на водите е над 5,5 метра.
Първоначално ураганите се обозначавали с географската ширина и дължина, където са възникнали, но след 1953 г. започнали да ги наричат с женски имена по подобие на имената на корабите. През 1979 г. Световната метеорологична организация приема списък от мъжки и женски имена, които се редуват. Първият атлантически ураган с мъжко име е ураганът Боб през 1979 г.
Съществуват шест списъка с по 21 имена на тропически бури, които се въртят – например имената, използвани през 2017 г., могат да влязат в употреба отново пред 2023 г.
Когато ураганът е причинил смъртта на много хора, името му се маха от списъците – например Катрина през 2005 г.
По същия начин се процедира и с тайфуните, докато за бурите в централната и северната част на Тихия океан има на разположение 4 списъка.
Теоретично в България би могло да има урагани, като е възможно вятърът да достигне 380 км/ч., но за късмет досега са отчитани единствено ветрове до 144 км/ч.
Прочетете и:
