Можете да срещнете билката решетка и с другите ѝ имена – дива зелка, шереметка, цедка или самодивско сито. Както и да я наречете обаче, полезните ѝ свойства остават едни и същи и все толкова много.

Среща се в сухи каменисти места и пясъчни склонове в Южна Европа при 800-2000м надморска височина. Каналът "Баба знае" във vbox7 разказва:

Използват се корените на решетката, извадени през късна есен или ранна пролет, които след почистване се сушат на проветриво място или в сушилня при температура до 350 градуса по Целзий.

Билката решетката съдържа етерично масло, дъбилни и смолисти вещества, инулин, флаваноиди, сапонини и др.

Ползва като билка с противовъзпалително, стимулиращо секрециите, улесняващо храносмилането, отхрачващо и глистогонно приложение. Използва се и при хемороиди, обриви и други кожни заболявания.

Решетката може да послужи и като средство за лечение на отоци, съпровождащи чернодробната цироза. Използва се като отхрачващо средство при хронични обструктивни заболявания на белите дробове, като противовъзпалително средство при заболявания на пикочоотделителните пътища и на бъбречния паренхим. 

Може да се прилага и външно при лечение на инфектирани рани и при фурункулоза.

Според българския фолклор безстеблената решетка пази от зло и носи божията благодат в дома, а цветът ѝ набожда злото на острите си бодлички. 

Старо народно предание гласи, че самодивите си цедели млякото с помощта на билката, откъдето са останали и имената му цедка и самодивско цвете.