Темата за замърсяването на Варненското езеро отново е на дневен ред. Причината е мащабно проучване на варненски учени, които са установили повишени нива на тежки метали във водата. На този етап това се забелязва само в определени зони, но учените алармират, че ако не се предприемат спешни мерки, проблемът може да се задълбочи.

През 2021 година учени от Техническия университет в морската столица стартират мащабен проект за изследване на Варненското езеро.

„В рамките на проекта набелязахме две зони. Едната зона е до Аспаруховия мост – обхваща двата плавателни канала и част от езерото. А другата зона е до село Казашко“, обяснява проф. Тодор Ганчев в предаването „Събуди се“ по NOVA.

В рамките на година, с помощта на водолази, учените взимат повече от 140 проби от дъното, а резултатите в края на изследването показват: „Че има сериозен проблем в областта на стария плавателен канал и прилежащите области, които са известни за варненци, като гробището на кораби и в това място се откриват завишени стойности на мед, олово, арсен и други тежки метали, но и нефтопродукти“.

Според учените това се дължи на дългогодишно натрупване, а причините са комплексни.

„Има кораби, които са под вода. Има и други съоръжения, които са под вода. Корозията води до разлагане. Не се знае дали има гориво в тези кораби, не се знае какви товари има“, посочва Ганчев.

„За тези зауствания на различни канали не са правени изследвания какво всъщност тече по тях. Отпадните води, които се вливат от девненските заводи, също носят замърсители. Като цяло е повсеместно от много места“, коментира гл. ас. д-р Ивалена Георгиева от Техническия университет във Варна.

А в някои от зоните концентрацията на тежките метали се оказва много над нормата.

„В различните места варира между 3-4 до към 7 пъти над нормите в дадената точка“, посочва Георгиева.

А ако не се предприемат мерки, е възможно да има сериозни последствия.

„Замърсяванията се натрупват. Ще дойде момент, в който езерото ще бъде отровно в голямата си част, макар че все още не е“, казва проф. Тодор Ганчев.

Именно затова от екипа му предлагат да се ограничат максимално замърсяванията.

„Могат да се поставят различни оборудвания. В Китай например използват тези отпадни води, които се вливат, да се пречистват. Следващата, последна стъпка е да оставим езерото да се довъзстанови, а също така можем да му подпомогнем, когато в зоните, които не са плавателни, се изграждат плаващи острови, които съответно са съставени от растителност, която абсорбира замърсяванията“, обяснява Георгиева.

„На този етап вече, когато проектът е приключил, ние се стремим да привлечем институциите, Община Варна, към един грандиозен проект за прочистване на Варненското езеро, защото това ще отвори нови възможности за бизнес“, казва още проф. Ганчев.

„Ситуацията в момента е неприятна, но не е критична и със сравнително малко усилия може да бъде едно прекрасно място за отдих и развлечение. Аз съм оптимист“, добавя той.