Утре (20 април) честваме християнския празник Лазаровден, който носи името на свети Лазар.
Това име е символ на здраве и дълголетие. Лазар бил приятел на Иисус Христос и бива възкресен четири дни след смъртта си. Бог му казал „Лазаре, излез вън!“, а после го съживил.
Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
На този ден се изпълнява обичаят лазаруване. Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден).
Те са пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.
Прочетете също и:
