Силният вятър и минусовите температури през последните дни създават идеални условия за образуването на лавини тип "снежна дъска" в планините, съобщава климатологът проф. Георги Рачев пред telegraph.bg. Този тип лавини са изключително опасни.
Лавините спадат към природните явления с най-големи разрушителни последици, наред със земетресенията, ураганите и изригването на вулкани. За българските планини са характерни няколко вида лавини: сухи лавини от мек сняг, лавини от мокър мек сняг, снежни дъски и прашни лавини.
За лавина тип "снежна дъска" говорим, когато се образува тънка ледена кора, която е идеалният плъзгащ се слой за снега, който е останал над нея. Откъсналата се снежна маса може да е с дебелина над метър. Тъй като масата на лавината е голяма, много често се стига до фатален край.
Много често този вид лавини падат в деня, след като времето се подобри. Времето е слънчево, няма вятър и условията за свободно спускане са идеални. Това обаче е много подвеждащо. Най-малката външна намеса като теглото на скиора може да освободи огромната снежна маса, която да повлече скиорите или туристите. 85% от попадналите в лавина загиват през първите 10 – 15 минути от затрупването. След 30-ата минута и първия час шансът да извадят затупания жив е нищожен.
Снежните дъски са най-унищожителните лавини в България, тъй като се отличават с много висока плътност – 90-450 кг/м3. Образуват се при умерено силни ветрове (V~10-15m/sec).
Лавинната опасност е най-висока в Пирин и Рила – в мальовишкия дял и в района на Бъндерица, където се образуват най-страшните лавини.
Най-голямата, регистрирана у нас лавина, пада през 1984 г. в долината на Влахина река в Пирин – масата на снега е около 300 000 тона. Височината на лавината в долината достига 25 м.
Още по темата:
