Есента бавно напредва и слънчевите дни стават все по-малко. Започват дъждовете, става студено и влажно. Време е да извадим вълнените пуловери, жилетки и шалове. Едни от най-топлите и най-луксозните вълни са кашмирът, мохерът и ангората.

Изчислено е, че средният годишен добив на чист кашмир от една кашмирска коза е едва около 150 грама, което обяснява високата цена на дрехите от кашмир. Най-големият производител на суров кашмир е Индия, следвана от Монголия, Афганистан, Иран и Турция.

Разновидност на кашмирената вълна е пашмината, която се получава от специална порода кози, които живеят високо в Тибет. Те имат много гъсто и топло руно, което им позволява да оцеляват на минус 20 градуса. Косъмът от вътрешния слой на руното (пашм) е 6 пъти по-тънък от човешкия. Тъй като е дебел само 14 – 19 микрона, той не може да бъде преден машинно, затова пашминените шалове се тъкат ръчно.

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Друг вид висококачествена вълна е мохерът, който се добива от руното на ангорските кози. До 1849 г. ангорските кози се развъждат единствено в турската област Анкара, но поради голямото търсене на мохерни прежди в Европа започват да се правят опити за кръстосване на ангорски кози с обикновени породи кози. Влакното на мохера е много еластично и здраво, с диаметър 24 – 25 микрона. В сравнение с кашмира мохерът не е мека прежда, но той е траен, издръжлив, има естествена лъскавина и не се степва. Поради тези качества е смятан за луксозна стока и цената му е по-висока от цената на обикновената вълна.

Най-фината вълна е ангорската, която се добива от козината на ангорските зайци. През 1723 г. европейски моряци, чиито кораби били акостирали в турски пристанища, забелязали, че богатите жени носят красиви тънки шалове с копринен блясък, направени от заешка вълна. Моряците купили от тези зайци и ги пренесли във Франция. По-късно зайците били разпространени в Англия и Германия, а от там – в цяла Европа.

Влакната на ангорската вълна са кухи и задържат до 7 пъти повече топлина от овчата вълна. Средното количество вълна, което се получава от един ангорски заек за година, е 170 – 320 гр., което оправдава високата цена на тази вълна. Въпреки прекрасните си характеристики ангорската вълна има съществен недостатък - лесно се сплъстява. Това налага смесването ѝ с друга вълна, за да останат плетивата въздушно меки.