Водата се намира във вътрешността на минерала рингудит, който се е формирал в земната мантия при висока температура и голямо налягане – мантията е скалист пласт между земната кора и земното ядро.

Според някои геолози водата е донесена на Земята при сблъсъка ѝ с комети, но нови проучвания подкрепят тезата, че океаните са се формирали постепенно на повърхността на Земята.

Учените използвали 2000 сеизмографа, за да изучат сеизмичните вълни от над 500 земетресения. Тези вълни преминават през вътрешността на Земята, включително ядрото, и могат да бъдат засечени на повърхността през следващите дни.

Като измерят скоростта на сеизмичните вълни на различна дълбочина, учените могат да разберат през какъв вид скали са преминали вълните. Преминавайки през рингудит, скоростта на вълните се забавя – този факт е доказан експериментално в лаборатория.

Така са открити следи от мокър рингудит на дълбочина 700 км – на тази дълбочина температурата и налягането са такива, че буквално "изстискват" водата от минерала.

При по-раншно изследване на диамант от същата зона, достигнал земната повърхност при вулканична дейност, е открито, че той съдържа кристали рингудит с вода. Това откритие става първото сериозно доказателство в подкрепа на теорията за наличие на много вода в преходната зона, а малко по-късно е открит още един кристал от рингудит, който също съдържа вода.

Предполага се, че тази скрита вода служи като буфер за океаните на повърхността, което обяснява как обемът им не се е променил в течение на милиони години. Напълно вероятно е при движението на тектоничните плочи водата от земната повърхност да бъде пренасяна дълбоко във вътрешността на Земята, а специалистите могат да изчислят количеството ѝ.

Ако дори само един процент от теглото на скалната мантия в преходната зона е вода, това би било еквивалент на количеството вода в земните океани, умножено по три.