Само за 50 години сме изгубили 73% от популациите на диви гръбначни животни, обобщават от природозащитната организация WWF в своя доклад "Жива планета". Едноименният индекс изследва близо 35 000 тенденции в популациите на 5495 вида за периода 1970 – 2020 г. Информация се събира от целия свят и включва популации, които се увеличават, намаляват или са били стабилни с течение на времето.
Най-голям е спадът при популациите на сладководни животни – 85%
Този процент отразява нарастващия натиск върху сладководните местообитания и видове. Сладководните риби често са застрашени от промени в тяхната естествена среда, които блокират миграционните им пътища. Индексът „Жива планета“ само за мигриращите сладководни риби показва спад на популациите с 81% между 1970 и 2020 г.
Показателен е примерът с кралската сьомга в Северна Америка – през 70-те години на миналия век 40 000 индивида са се завръщали да зимуват и хвърлят хайвера си в река Сакраменто. През 2022 г. това правят едва около 5000 индивида. Миграционният път на тази застрашена популация е засегнат от язовири, които блокират достъпа до историческите ѝ местообитания.
Понижението при популациите на сухоземни животни е 69%
Индексът на сухоземните видове включва животни от местообитания като гори, пустини и пасища и показва тенденция, сходна с тази на глобалния индекс. Както става ясно и по-надолу в текста, глобалната хранителна система е основен фактор за загубата на биоразнообразие. Унищожаването на местообитания, предизвикано от неустойчиви практики в селското стопанство, е заплаха за над 80% от всички застрашени сухоземни видове птици и бозайници.
Изгубили сме 56% от популациите на морски животни
Морският индекс е намалял най-малко през последните 50 години. Той е доминиран от видове риби, за много от които се полагат усилия с цел контролиране на нивото на риболовния натиск. През последните години някои рибни запаси са се възстановили, а други са се стабилизирали, което се отразява в по-малкия общ спад на морския LPI. Други морски обитатели обаче, като акулите и скатовете, продължават да показват критични нива на спад.
Тенденциите в отделните региони се различават поради различните типове и нива на натиск върху природата. Преобладаващите причини за негативна промяна са загубата или деградацията на местообитания, климатичните промени, прекомерната експлоатация, замърсяването, инвазивните видове, различни болести.
Латинска Америка и Карибите отчитат ужасяващ срив от 95% на популациите
В Латинска Америка и Карибския басейн се наблюдава най-бързият темп на спад. Индексът е намалял с 95% между 1970 и 2020 г. Унищожаването на пасищата, горите и влажните зони, прекомерната експлоатация на видове, климатичните промени и инвазивните видове са допринесли за резкия спад. В този регион изменението на климата е посочвано по-често като заплаха за популациите. Например предполага се, че то е засилило ефекта на опустошителна гъба, засягаща някои видове земноводни в Южна Америка, а в относително ненарушени местообитания в Амазония може да е било причина за намаляването на популациите на някои горски птици.
Тъй като популациите на видовете намаляват, басейнът на река Амазонка - жизненоважна система и на регионално, и на световно ниво - е изправен пред риск от достигане на опасна повратна точка.
Ситуацията в Африка също е много притеснителна
Африка е изключително богата на биоразнообразие. Индексът „Жива планета“ за региона обаче показва спад от 76%. Биологичното разнообразие на Африка осигурява основни ресурси за много общности не само на континента, а и по цял свят. Свръхексплоатацията е по-често посочвана като заплаха за популациите в Африка, отколкото в други региони. Тенденциите при популациите на видове, които се използват от хората, показват по-голямо понижение в сравнение с останалите места. Това подчертава спешната необходимост от защита на тези жизненоважни ресурси.
Спадът в Европа е по-малък, но новините не са изцяло добри
Индексът „Жива планета“ показва свиване на популациите на диви гръбначни животни с 35% в Европа и Централна Азия между 1970 и 2020 г. Широкомащабният натиск върху природата тук обаче е бил факт още преди 1970 г. Това отчасти обяснява защо отрицателната тенденция е по-слаба: много популации са се стабилизирали, но започвайки от по-ниска базова стойност.
Популацията на европейския бизон се възстановява Снимка: WWF
В Европа се наблюдава завръщане на редица видове диви животни като европейския бизон и къдроглавия пеликан, благодарение на реинтродукцията на видове, правната защита и други действия за опазване. Средните тенденции при сладководните риби, влечугите и земноводните обаче са предимно отрицателни и тези групи видове са изложени на по-голям риск от изчезване в Европа.
Докладът „Жива планета“ разглежда и казуси с определени животински видове в определени местообитания. Тези примери илюстрират тенденции, отразени в индекса, и предоставят контекст за движещите сили в съответния регион. Ето някои от тях:
Намаление наполовина при ястребоклюните костенурки
Ястребоклюните костенурки се ползват с най-високото ниво на защита в Големия бариерен риф. Въпреки това между 1990 и 2018 г. има тревожен спад на важната гнездяща популация на остров Милман, Североизточен Куинсланд, Австралия. Гнездящите женски са намалели с 57%.
Учените предполагат, че този вид може да изчезне на места още през 2036 г. Ястребоклюната костенурка е уязвима от загуба на местообитания, изменения на климата, законен и незаконен улов, както и от заплитане в рибарски мрежи.
Колосални загуби при амазонския речен делфин
Между 1994 г. и 2016 г. в резервата „Мамирауа“ в Бразилия популацията на амазонските розови речни делфини (известни още като бото) е намаляла с 65%. Популацията на по-малките амазонски делфини соталия е намаляла със 75%.
И двата вида делфини са уязвими от заплитане в рибарски мрежи и са обект на лов за рибна стръв. Последните изследвания показват, че тенденцията за намаляване на популациите продължава, а изменението на климата представлява все по-голяма заплаха. През 2023 г. над 330 речни делфина загинаха само в две езера по време на период на екстремни горещини и суша.
Бракониерството унищожава африканския горски слон
Африканският горски слон е критично застрашен и е намалял с 78-81% в Централна Африка между 2004 и 2014 г. Националният парк „Минкебе“ в Габон е дом на голяма популация на вида. Има сериозни доказателства, че бракониерството с цел търговия със слонова кост както вътре в Габон, така и от Камерун, е причинило драстичното намаляване на горските слонове в парка.
Тъй като почти половината от всички горски слонове в Централна Африка живеят в Габон, учените се опасяват, че загуба от такъв мащаб е съществена пречка за бъдещето на вида.
Глобалната хранителна система е ключов фактор за загубата на биоразнообразие
Хранителната система е нелогична по своята същност – изчерпва световните ресурси и променя климата, но не осигурява необходимата прехрана на хората. Има свръхпроизводство, а над 700 млн. души гладуват.
Хранителната промишленост използва 40% от цялата обитаема земна площ и представлява основната причина за загуба на местообитания. 70% от световното потребление на вода отива за нея, като тя причинява и над една четвърт от емисиите на парникови газове.
Парадоксално е, че по приблизителни оценки 30-40% от цялата произведена храна никога не се консумира. В изгубената или изхвърлена храна са вложени една пета от земеделската земя и водата за отглеждане на култури, както и 4,4% от глобалните емисии на парникови газове.
Светът се бави изключително много с действия от решаващо значение
Държавите по света са си поставили цели за процъфтяващо и устойчиво бъдеще. Сред тях са: спиране и обръщане на тенденцията за намаляване на биологичното разнообразие (съгласно Конвенцията за биологичното разнообразие), ограничаване на глобалното повишаване на температурата до 1,5°C (съгласно Парижкото споразумение за климата), изкореняване на бедността и осигуряване на човешкото благосъстояние (съгласно Целите за устойчиво развитие на ООН).
Националните ангажименти и действия обаче не отговарят на това, което е необходимо, за да осъществим целите и да избегнем опасни повратни точки.
Още интересни данни може да намерите тук.