Започва Страстната седмица, през която православният свят обръща поглед към страданията на Иисус Христос в последните дни от земния му живот.
След Лазаровата събота и Цветница в неделния ден, когато вярващите си спомнят тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим, идва Велики понеделник.
Според евангелския разказ на този ден Христос влязъл в Йерусалимския храм и го видял пълен с търговци, което го разгневило и ги изгонил.
Църквата определя всеки ден от тази седмица като велик или свят и със специални богослужения отбелязва пътя на Христос към Голгота, страданията, кръстната смърт и възкресението му.
Първите три дни – Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда, са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
