Изминаха почти 18 години от продължилата повече от 2 седмици гореща вълна, обхванала Западна и Средна Европа през август 2003 г., но жителите на стария континент ще я помнят, докато са живи. Тогава само във Франция смъртните случаи над обичайните за това време на годината достигнаха 70 000. Истинско природно бедствие, предизвикало бурен обществен дебат, тази гореща вълна доведе до много изменения в областта на превенцията и градското планиране.

Вече почти всички европейски страни изградиха свои системи за ранно предупреждение и прилагат планове за действие за защита на населението при горещо време. България изостава в това отношение, но е само въпрос на време и у нас да бъдат разработени и внедрени множество мерки за адаптация към екстремните горещини. И колкото по-скоро стане това, толкова повече животи ще бъдат спасени. Според проучване в САЩ горещите вълни вземат повече жертви от всички останали метеорологични феномени, взети заедно. Затова те не бива повече да бъдат подценявани.

Ефектът на жегите е акумулиран, забавен във времето и не така зрелищен като този на наводненията, бурите, мълниите, тайфуните и ураганите. Това е и причината те чeсто да бъдат наричани „тих убиец“.

Снимка: pixabay

Учените твърдят, че рискът от фатални инциденти заради високите температури се повишава стабилно от 80-те години на ХХ в. В момента делът на населението, което живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината, съставлява 30%. Ако не бъдат предприети мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове, този риск до края на века ще обхваща 74% от световното население. Процентът на застрашено население ще достигне 48% до 2100 г., дори ако парниковите емисии бъдат моментално драстично съкратени.

Екстремно горещото лято на 2017 г. е провокирало екип от учени от World Weather Attribution (WWA) да направят проучване каква е вероятността в бъдеще да се случват такива лета в Южна Европа на фона на глобалното затопляне. Според техния симулационен модел, ако количеството на парниковите газове продължи да се увеличава, лета като това на 2017 г. ще станат норма за Южна Европа до средата на века. Понастоящем вероятността от настъпване на много горещо лято е 12%, а при повишение на средните температури с 2℃ вероятността скача до 42%

Какво всъщност представлява горещата вълна?      

Съществуват множество дефиниции, но за умерения климатичен пояс, в който се намира и България, за гореща вълна се приема период от поне 3 последователни дни, през които температурите на въздуха достигат и надхвърлят 30°C. Особено тежко се понася от организма съчетанието на високи дневни температури с нощни температури над 20°C – т. нар. „тропични нощи“, които не дават възможност на тялото да си почине от жегата през деня.

У нас се открояват райони с по-голяма честота на горещи нахлувания. По области това са Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България. Географското положение на София не я поставя в списъка с най-рискови градове, но многобройното население, ефектът на топлия остров и малкият процент климатизирани жилища я правят уязвима към този природен феномен. Сезонът на горещите вълни в нашата страна обхваща месеците от май до септември включително.

Снимка: pixabay

Най-опасна от горещите вълни през лятото е първата. Тогава се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ – загиват хората в напреднала възраст и с отслабен организъм поради предшестващи хронични или остри заболявания.

Освен увеличение на смъртността, при необичайно горещо време се наблюдава нарастване броя на пътнотранспортните произшествия, трудовите злополуки, случаите на колективно насилие и престъпленията срещу личността.

Особено опасно през лятото е ползването на кола с тъмен цвят без климатик. Рискът от катастрофи се увеличава с около 30% при температури в купето над 37°C в сравнение с нормалната температура около 22°C. Подценяването на високите температури в колите, оставени заключени за малко под палещите слънчеви лъчи, е причина ежегодно да загиват от топлинен удар малки деца, както и домашни любимци. Само в САЩ за последните 20 г. в такива инциденти са намерили смъртта си 750 деца.

Топлинният удар неслучайно носи това бомбастично наименование – той настъпва внезапно. Това е най-тежкото и животозастрашаващо състояние, свързано с горещото време. Признаците на топлинен удар са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома.

Снимка: pixabay

Особено показателни симптоми са високата температура на тялото – над 40°C и липсата на потене, въпреки високите температури на въздуха. Признаците, по които може да се разпознае топлинния удар преди фаталния му развой, са изтощение, крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замайване, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане.

Топлинният удар може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Най-голяма е опасността при малките деца, хората над 65-годишна възраст, страдащите от хронични сърдечно-съдови и респираторни заболявания, както и жителите на големите градове, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура в горещо време – т. нар. “топъл остров”.

Топлият остров е феномен, типичен за големите градове. При благоприятна синоптична обстановка (задържане на стабилно антициклонално време) разликата между центъра на града и неговата периферия може да достигне и надмине 10°C. Това е все едно да живеете с 300 – 400 км по-близо до екватора.

Според някои проучвания жените са по-уязвими от мъжете при горещо време – смъртността при тях е по-висока във всички възрастови групи. Жените имат по-висока температура на тялото и на кожата, а в отделни страни вероятно роля играе и строгото разделение на мъжка и женска работа.

Снимка: pixabay

В групата на уязвимите попадат и страдащите от психични разстройства и хората, упражняващи професии на открито или такива, свързани с термичен стрес. Изложени на по-голям риск са и самотно живеещите и хората с ограничени материални възможности, които не могат да си позволят климатик в домовете. Климатикът е особено необходим при живеещите на последните етажи в сгради с плосък покрив, какъвто е преобладаващо жилищният фонд в София и другите големи градове в страната.

Повишението на глобалната средна температура на въздуха е само една от проявите на климатичните промени, въпреки че често те се асоциират с термина „глобално затопляне“. Друга последица е увеличението на честотата на екстремните метеорологични явления. Според една от най-големите застрахователни компании в света – Munich RЕ, броят на геофизичните явления като земетресения, цунами и вулкански изригвания остава относително постоянен, докато броят на екстремните явления, свързани с времето, през последните 30 г. е нараснал с 300 – 400%.

Често подценявани, горещите вълни са едно от най-опасните екстремни метеорологични явления. Те засягат все по-често и особено силно по-южните страни, каквато е и България, и се превръщат в сериозна заплаха за общественото здраве. По тази причина държави, правителства и местни общности трябва да полагат целенасочени усилия не само в посока ограничаване на емисиите на парникови газове, с цел смекчаване на последиците от климатичните промени, но и да обърнат внимание на разработването на планове и програми за адаптация към горещото време и на изграждането на системи за ранно предупреждение. На индивидуално ниво всеки от нас трябва да бъде информиран за рисковете за здравето, които крият горещините и за начините да си помогнем сами, с цел да избегнем лекарска намеса или тежки и необратими последици.

От 1960 г. годишният брой на дните с екстремно високи температури се увеличава с по 10 на десетилетие в повечето страни от Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров. Голяма тревога предизвикват анализите, които показват, че събития, за които в началото на този век се е смятало, че могат да възникнат два пъти на столетие (като горещата вълна в Европа от 2003 г.), по днешни оценки вече се очаква да се случват два пъти на десетилетие.

Снимка: pixabay

Броят на дните с високи температури се увеличава както в северните, така и в южните части на Европа. През 2019 г. на големи територии от Западна и Северна Европа се наблюдаваха много високи температури, включително в райони, които в миналото рядко са се срещали с това явление. Друг ярък пример е горещото време в Сибир през юни 2020 г., когато във Верхоянск е измерена рекордно високата за региона температура от 38°C. Експерти от World Weather Attribution твърдят, че без антропогенното изменение на климата това събитие изобщо не би могло да се случи.

В скорошно проучване е направена оценка на вероятността от интензификация на горещите вълни за 31 европейски столици (включително София) и е установено, че всички изследвани европейски мегаполиси ще бъдат по-уязвими към горещото време през следващите десетилетия.

Горещите вълни могат да бъдат прогнозирани. За изграждането на една система за ранно предупреждение обаче не е достатъчна само прогнозата за времето. Необходимо е информацията да достигне до уязвимото население, както и да се определят критерии, при които системата за предупреждение да бъде задействана.

Снимка: pixabay

За определянето на гореспоменатите критерии е необходимо да бъдат анализирани исторически данни за това явление, което е работа на климатолозите и епидемиолозите. Установено е, че смъртността рязко нараства над определен температурен праг, който е индивидуален за всеки географски район. Това налага необходимостта от проучване на връзката между горещото време и предизвиканите от него смъртни случаи за период от време с продължителност поне 10 г. След като са изпълнени тези две условия, е необходимо и съгласуване на системите за предупреждение, което изисква съвместните усилия на здравните власти, метеорологичните служби и на службите за реагиране при кризисни ситуации.

На европейско ниво от повече от десетилетие функционира системата за предупреждение за опасни и особено опасни явления от метеорологичен произход "Метеоаларм". България се присъединява официално към тази система през 2012 г. и в момента на страницата на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) ежедневно се публикува актуална информация за предвижданите в 3-дневен срок опасни явления. Необходимо е обаче всяка държава да изгради своя собствена система за ранно предупреждение, защото тя включва повече елементи, както и да състави и приеме за изпълнение план за защита на населението при горещо време.

Съставянето на план за действие за защита на населението от въздействието на горещото време е препоръка на Световната здравна организация към здравните власти в отделните държави. Тези планове включват комплект от мерки за периодите преди и по време на настъпване на летния сезон. Най-голяма би била тяхната ефективност обаче, ако предварително бъдат реализирани дългосрочни мерки в сферите на строителството, градското планиране, озеленяването, енергетиката и т. н.

В рамките на т. нар. Глобално споразумение на кметовете за климат и енергия се разработват планове и програми, в които фигурират мерки за защита на гражданите при горещо време. Много общини в България са подписали това споразумение. Столична община, например, работи по Стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие към нея, а в момента се разработва План за устойчива енергия и климат за следващите 10 г. На държавно ниво също се предприемат мерки за адаптация, отразени в приетата през 2019 г. Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие, разработени под ръководството на Световната банка и Министерството на околната среда и водите. Необходимо е по-активно включване на Министерството на здравеопазването в поемането на ръководната роля и координацията на този процес.

Няма да бъде преувеличено да се каже, че глобалното затопляне е враг, който изпреварва с няколко крачки усилията на здравната система у нас, и това в пълна сила се отнася за проблема с горещите вълни. Вече сме в началото на летния сезон и е важно всички граждани да бъдат максимално информирани как сами да се предпазят в ситуация на гореща вълна.

На първо място, важно е да се знае, че горещото време става опасно, когато се задържа няколко последователни дни.

Тоест, ако в първите дни организмът все още има сили да се адаптира, то след третия – четвъртия ден натрупаният акумулативен ефект на жегите може, образно казано, да накара терморегулационната система на организма „да откаже“. Затова е важно да си вземем „почивка“ от жегата. Ако не разполагате с климатик в жилището или на местоработата, трябва няколко часа дневно да прекарвате на място с климатизация – например МОЛ, метро, охладена обществена сграда и т.н. Климатикът трябва да бъде настроен на температура не повече от 10°C по-ниска от външната, за да избегнем стреса от температурната разлика.

Снимка: pixabay

Спете в най-хладното помещение на дома. Проветрявайте помещенията през нощта, вместо през деня. При липса на климатик, известно облекчение могат да предоставят електрическите вентилатори, но когато температурата на въздуха надхвърли 35°C, вентилаторите не могат да ни помогнат да се охладим. В тези случаи е необходимо да се пие много вода. Друг трик е поставянето пред вентилатора на купа с лед.

Избягвайте да излизате навън в часовете около пладне. Имайте предвид, че обикновено най-висока е температурата на въздуха не в 12 ч., а около 14 ч. Търсете сянка и избягвайте интензивно физическо натоварване.

Обличайте се в свободно облекло от естествени тъкани в светъл цвят, носете широкопола шапка и очила. Пийте много вода, неподсладени сокове или айрян и избягвайте алкохола и кофеиновите напитки, които имат диуретичен ефект. Оставяйте вода на открито и за бездомните животни.

Важно е, ако се намирате навън при много високи температури, често да обливате с вода откритите части на тялото и лицето. Дори водата, която носите, да е топла като чай, използвайте я за обливане на ръцете, лицето, краката и деколтето – водата веднага интензивно се изпарява и „изсмуква“ излишната топлина от тялото.

Ако провеждате медикаментозна терапия, се посъветвайте с лекуващия лекар, за да уточните как тези лекарства влияят върху терморегулацията и водния баланс на организма. Някои лекарства са несъвместими с горещините. Бъдете внимателни, ако приемате антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане като бета блокери и вазоконстриктори, антидепресанти и невролептици. В тази група попадат и таблетките за отслабване и наркотичните вещества.

Обърнете се за помощ, ако почувствате виене на свят, слабост, силна жажда или главоболие. Постарайте се бързо да преминете в прохладно помещение и измерете температурата на тялото. При по-тежките случаи е необходимо да се извика лекар или Спешна помощ.

Снимка: pixabay

Ако се налага да помагате на пострадал, трябва да знаете, че целта е  да се свали температурата на тялото до 38 – 39°C до идването на медицинския екип. Бихте могли да направите следното:

    - пренасяне на засегнатия на хладно и сенчесто място и поставянето му в хоризонтално положение, като краката е добре да бъдат леко вдигнати;
    - разхлабване на дрехите и отстраняване на излишното облекло;
    - обилно напръскване на кожата с вода и създаване на движение на въздуха с вентилатор или ветрило;
    - препоръчително е да се поставят студени компреси (с лед) на подмишниците, ставите и гърба, както и обливане с душ или поставяне във вана с хладка вода. Температурата на водата трябва       да бъде около 25 – 30℃;
    - не давайте на пострадалия ацетилсалицилова киселина или парацетамол;
    - ако пострадалият е в безсъзнание, сложете го да легне на една страна.

В западноевропейските страни, където вече се върши сериозна работа от страна на държавните и местните власти, се наблюдава спад на смъртността, причинена от горещи вълни, въпреки че честотата им е увеличена на фона на глобалното затопляне. За съжаление, приблизителните оценки за смъртността в другите европейски държави, сред които и нашата, са песимистични. Затова нека сами не помрачаваме най-хубавия сезон от годината, неглижирайки този най-смъртоносен метеорологичен феномен.

Автор: Зорница Спасова; climateca.bg