Чудили ли сте се защо учебната година в България започва на 15 септември, а не в началото на месеца, както е в повечето страни?
В периода на Възраждането не е ясно точно кога са били началото и краят на учебната година, тъй като нейната продължителност зависела изцяло от учителите. В някои населени места се учило само през зимния сезон.
Данни липсват и за учебната година във взаимните училища, но се смята че тя е продължавала няколко месеца – от Димитровден до Гергьовден, а на Петровден се провеждал публичен изпит пред очите на всички учители, родители и местни жители. Ако изпитваният премине успешно, получава книга за подарък.
Децата, които били ангажирани със земеделска работа, започвали училище около 2 или 3 месеца по-късно, като това било уреждано нормативно. През 1873 г. в Шумен се изготвя "Устав на селските училища", който определя, че времетраенето на учебната година за тези деца ще е 9 месеца.
Тази традиция се запазва и след Освобождението. Постепенно чрез законодателни актове се регламентира училищната организация, която много наподобява и днешната.
Снимка: pexels
През 1897 г. началото на учебната година е 1 септември. Така определя проф. Марин Дринов, управляващ Отдела за народно просвещение и духовни дела. Година по-късно се взема решение учебният процес да трае 10 месеца в градовете и около 7-8 месеца в селата, за да могат децата да участват в селскостопанската дейност.
След като министър на просвещението става Стоян Омарчевски в периода 1920-1923 г. се извършват множество реформи в образованието, според които учебната година започва на 15 септември и завършва на 12 юли (за училищата в селата завършва на 15 юни).
Последната промяна се случва през 1957 г., когато се взима решение учебните занятия официално да стартират на 15 септември и да приключват според конкретния етап на обучение (начален, прогимназиален и гимназиален).
Прочетете и:
