Октомври е в една от най-биоразнообразните гори в умерeния пояс – само за две седмици всяка година листата се превръщат в златиста и зелена украса.

Този вододел с площ 154 млн. хектара се нарича Амур по името на реката, която е естествената граница на Русия с Китай.

Когато листата окапят, районът може да изглежда безжизнен, но в тези гори има близо 3000 вида растения. Тук е и последното убежище за най-застрашените големи котки в света, затова гората е известна като "земята на леопарда".

В началото на XX в. ареалът на амурския леопард се е простирал върху обширни райони в границите на 4 държави, но в наши дни е сведен до съвсем малък участък с площ колкото средноголяма административна област в България.

Смята се, че на свобода са останали по-малко от 40 броя, които много трудно могат да бъдат зърнати.

Камуфлажът им е идеален за есенния терен на Амур и е основното им оръжие при ловуване. Тъй като едва 15% от опитите им да хванат плячка са успешни, леопардите скриват в бърлогите си недоизяденото животно. Така имат осигурена храна за по-дълго време.