На 6 януари отбелязваме Богоявление. Вярва се, че нощта срещу празника притежава силен магичен заряд и ако си пожелаем нещо, то непременно ще се сбъдне. Тази нощ е известна още и като Водици или Водокръщи. Тя води началото си много преди Христа и неслучайно се засича с Богоявление.

Древните българи вярвали, че дните по Водици (5, 6, 7 януари) са били последните от годината. Първият ден е този, в който прадедите ни са правили мълчана и наричана вода.

Вторият ден (Йордановен, Богоявление) е посветен на мъжката енергия и ритуалното изкъпване в студена изворна вода за здраве и сила. Третият, последен ден се свързва с женската енергия, когато е ред на жените да се къпят в студената вода за здраве и плодородие. Тогава празнуваме Ивановден.

Паметта на водата е много старо българско знание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена и т.н. А старите българи са вярвали, че в полунощ водата започва да "чува" и да сбъдва! 

Според поверията, когато се стъмни на 5 януари, трябва да налеем вода в малка тенджерка или друг съд, който не е пластмасов. След това го изнасяме навън (на двора или на балкона), хващаме го с две ръце и се "запознаваме" с водата. Може да я поздравим или да ѝ споделим името си и да останем така с нея няколко минути.

Водата трябва да се остави няколко часа под небето, за да се "измълчи" и пречисти. Преди полунощ отново трябва да отидем при нея, защотото силата ѝ е най-голяма точно преди Водици. Отново трябва да я хванем с две ръце и да изречем най-голямото си желание на глас, последвано от най-старото и силно наричане: "Реченото ми да бъде сторено".

Водата се поркива с чиста кърпа, а на следващата сутрин трябва да измием очите си с нея, можем да отпием или да полеем цветята. Задължително трябва да благодарим.